Лекарят Йордан Иванов Петров от гр. Септември ще бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Община Септември”, проекто-решение за това е внесено в деловодството на Общинския съвет, за редовната сесия през месец юли.
Във връзка с тази идея, посрещната с високата обществена подкрепа Нина Вардина, секретар към община Септември беше натоварена от кмета Марин Рачев да се свърже с инициативния комитет (ИК )„Йордан Иванов Петров (Данчо Лъвчето), за обсъждане и внасяне в общинска администрация заявление, биографична справка и подписка, подкрепена с подписите на хиляди хора от града и населените места.
На базата на обществените нагласи, множеството мнения на граждани в социалните мрежи за заслугите на Йордан Петров в областта на здравеопазването, зам.-кметът инж. Явор Митев в качеството му на председател на постоянната комисия за обсъждане и даване на предложения за избор на почетни граждани изготви докладна записка до кмета Марин Рачев.
В нея той и останалите четирима души от комисията правят предложение за посмъртно удостояване на Данчо Лъвчето с това голямо признание. Във връзка с това в деловодството на Общинския съвет беше входирано и предложение, подписано от кмета Марин Рачев, неговия заместник инж. Явор Митев, председателят на Общински съвет Кирил Тодорин и секретарят на администрацията Нина Вардина.
Кой е Данчо Лъвчето?
Йордан Иванов Петров е роден на 22.11.1944 година в град Септември в семейството на Иван Йорданов Петров – баща и Иванка Александрова Петрова – майка. Бащата, Иван Йорданов Петров, е преселник от с. Живково, а майка му Иванка Александрова Петрова е от рода Неделини гр. Септември. От малък е кротък, отзивчив и трудолюбив. Прехода след 09.09.1944 г., както и за неговите връстници, не е лек. Детството е съпроводено с повече труд и по-малко игри. Завършва начално и основно образование в училище „Христо Ботев” гара Септември (Сараньово). Продължава средното си образование в гимназията „Христо Смирненски” гр. Септември през 1962 година.
Както всички негови връстници, така и Йордан, завършил средното си образование, постъпва в казармата, за да отбие военната си служба. Жребият го изпраща в медицинската школа в гр. Русе, която завършва с отличие. По това време отличниците на школата придобиват право да бъдат приети в Медицинския институт без приемен изпит. През втората година от службата той е фелдшер. Проявява искрено желание да работи и обслужва своите сънаборници. След уволнението, при опит да се запише в Медицинския институт, му е отказано правото на отличник от школата за фелдшери да бъде приет и да учи медицина. Любовта му към медицината, събудена в казармата, не е увяхнала. Започва работа като фелдшер в Здравна служба Белово.
В гр. Белово работи с добри лекари, а и неговата любов към медицината го правят добър и отзивчив към пациентите. Той става обичан и уважаван фелдшер в гр. Белово. Йордан Петров не остава с подготовката си от казармата, а непрекъснато се самообучава. Непрекъснато чете медицинска литература. Внимателно следи лекарите, с които работи и научава от тях тънкостите на медицинското обслужване. Той е любимец и на децата, на техните родители, баби и дядовци.
От гр. Белово, използвайки свободното място за фелдшер в медицинска служба БДЖ гр. Септември, Йордан Ив. Петров започва работа като фелдшер. Тук той попада отново при един от най-добрите лекари по това време в Септември, доктор Велев, който по-възрастните граждани на гр. Септември добре познава и помнят. От доктор Велев, Йордан отново се учи и усъвършенства. Д-р Велев се отнася с уважение и доверие към него.
По това време Йордан Ив. Петров придобива правото да поставя диагнози и препоръчва лекарства за лечение. Макар и без диплома за лекар, лекарите, с които работи го смятат за свой колега.
Много негови приятели и познати, когато говорят за него, го наричат Данчо Доктора. Известно време работи в ТПК „1ви Май” с доктор Груев, който бил във възторг от работата му като фелдшер. Човешките добродетели, Йордан Ив. Петров, е показвал много пъти. Голямата му благодарност към споменатия д-р Велев я показва и с отношението му към д-р Велев, когато бил болен той лично се грижел за него. С помощта на свои приятели, Йордан Ив. Петров се погрижил и за погребението на д-р Велев, за което властниците се оказали безлични.
След 10.11.1989 г. и установяване на длъжността „личен лекар”, Йордан Петров работи до смъртта си при доктор Силвия Етова. Популярността на Йордан Ив. Петров и уважението на неговите съграждани, го правят общински съветник в първия демократично избран общински съвет в Община Септември от квотата на СДС.
Критичен е към нелепите предложения за решения в Общинския съвет. След изтеклия мандат от Общински съвет, Данчо категорично се отказва да бъде въвличан в политически интриги и остава верен на клетвата да лекува хората.
При него, Данчо, нямаше приятели, познати, той бе приятел с всички. За Данчо нямаше българи, цигани, арменци, евреи, православни, мюсюлмани. Всички бяха добре дошли по всяко време на денонощието. Всички бяха човеци, нуждаещи се от здравна помощ, той се стараеше с цялата си сърдечност и човещина да я даде. Йордан Ив. Петров бе на разположение денонощно. И нещо, на което нашата съвременна „цивилизация” гледа с насмешка, Той, Йордан Ив. Петров, Данчо лъвчето, Данчо Доктора, беше „безсребърник”. Така нашата Православна църква нарича онези, които лекуват телата и душите на хората без да вземат пари.
Макар и късно, на 60 години, създава семейство с Маринка Методиева Коева. През 2004 година Господ ги дарява с мъжка рожба – Ивайло. Добро и скромно момче, като неговия баща. От 5 годишен той е активен участник в походите на ТД „Незабравка” гр. Септември, председател на което е майка му Маринка Коева. Активен участник в ансамбъла за фолклор „Загоровче” гр. Септември.
За Йордан Ив. Петров може да се говори и за участието му като офицер в съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. През февруари месец 2018 г. бе награден с почетна грамота от Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, община Септември.
Може да се напишат много страници за скромния живот на Йордан Ив. Петров. Има какво да кажат и спортистите-футболисти. Данчо присъстваше на всички мачове, провеждани на територията на Общината, а така също и извън нея. Един живот, посветен на хората, на тяхното духовно и физическо здраве.
Всички, които го познаваха, ясно и категорично са изразили уважението и любовта си към Данчо с написаното в интернет за него.
