Невероятната красота на Пазарджик се спотайва в малките детайли, онези ненатрапливи орнаменти, в които спъваме погледа си и „чуваме шепота им“, когато се разхождаме по старинните улички на Вароша, край Канала или в центъра на града – по Мехкемето, край Синагогата, по „2-ри януари“.
За съжаление къщите от онова отминало време остават все по-малко, а новите сгради заглушават романтичния акцент на отлетелите години.
Все още не всичко е изгубено, казват специалистите. Част от оцелелите сгради могат да бъдат запазени, благодарение на волята на своите собственици. Почти всеки втори етаж от някогашните жилищни сгради по центъра и старите градски улици, например началото на „Пловдивска“ или ул. „Виделина“ пазят много архитектурна красота.
Всъщност всички малки детайли и орнаменти по балконите и покривите дават усещането за непреходността на времето, в което никой и за никъде не е бързал. Сградите вдъхват спокойствие, увереност и аристократизъм, а всъщност някои от тях са се появили малко след Първата и на прага на Втората световна война. И въпреки това обликът им с нищо не подсказва напрежението на тези тежки и за България години.
Няма начин да не усетите точно това послание, защото тогава всеки дом е бил изпипан от прага до комина. И за да се убедите в това разгледайте следващите кадри. По-голямата част от тях са правени от маестрото на обектива Никола Колев.
И ако разпознаете мястото, можете да споделите в коментарната рубрика под този материал.
Заедно ще продължим и през следващата седмица разходката си край забележителните здания в нашия град.
Голяма част от тях са били създадени от талантливия пазарджишки архитект Костадин Мумджиев.
