* Снимка: Никола Колев
Защитената от закона горска ушата сова продължава да обитава градските паркове на Пазарджик. Още преди две години, екземпляр от интересната нощна птица бе забелязан край Минералната баня от фотографа Стоян Георгиев, а днес пернатата животинка бе „уловена“ и от обектива на друг майстор – Никола Колев.
Горската ушата сова е една от най-„елегантните” и стройни сови. Дължината на тялото им е 31-37 см, размахът на крилете между 86-98 см и тежи между 250-330 грама. Има „уши” от пера, които могат да достигнат до 5-6 см. Основният цвят е кафеникаво-оранжев, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците.
В България горската ушата сова през размножителния период е установена повсеместно до около 1900 м надморска височина. През есенно-зимния период образува големи ята до 20-40 екземпляра, като този социален инстинкт и добрата поносимост между отделните индивиди не са характерни за останалите видове сови. Колкото е по-студена зимата, толкова ятата са по-многобройни. През този период горската ушата сова не е предпазлива. Често групите почиват през деня по дървета в големи градове. Половин до един час след залез слънце в продължение на 10 – 15 мин. совите напускат дърветата и се отправят в различна посока. Сутрин преди разсъмване отново се събират.
Като полезна птица, хранеща се с гризачи, горската ушата сова е включена в закона за биологичното разнообразие и в приложение III на Бернската конвенция.
Мониторингът на денувката на горската ушата сова се провежда ежегодно от 2006 г. в Пловдив, където се намира и най-многочисленото известно зимно струпване на вида. Проучването се провежда 1 път седмично в периода ноември – март, в зависимост от това кога се събират първите индивиди и кога последните напускат денувката. При по-студени зими първите сови се събират по-рано, понякога още през октомври. Целта е да се установи числеността и динамиката на вида на мястото на струпване. Освен броят на совите се записва и биологичният вид на дървото, на което денуват, както и височината, на която се разполагат индивидите. По този начин се събира и анализира информация за предпочитанията на вида към конкретното местообитание. Събират се и данни за метеорологичната обстановка, за да се установи дали съществува корелация в числеността на горската ушата сова. С цел установяване на хранителния спектър на вида от мястото на денувката се събират и хранителните остатъци от жизнената дейност на вида – погадки. Събраните данни се записват на стандартни формуляри, които се интегрират в орнитологична база данни.
