Ген. Данаил Николаев е наричан още от съвременниците си Патриархът на българското войнство. Той е първият наш офицер, получил най-високото звание в тогавашната българската армия – генерал от пехотата.
Роден е през 1852 г. в Болград, Бесарабия, част тогава от Руската империя. Родителите му са преселници от Велико Търново. След завършването на българската Болградска гимназия, постъпва в Пехотното училище в Одеса.
По време на Руско-турската Освободителна война е командир на рота от в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. В началото на 1880 г. поручик Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина. Същата година е повишен в звание щабскапитан, а през 1883 г. – в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията на 6 септември 1885 г. осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Заема длъжността главнокомандващ Източнорумелийската милиция и повишен в звание подполковник.
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След войната е повишен в звание полковник – първият от българската армия.
Една от версиите защо е наричан „патриарх на българското войнство“ гласи, че когато вече на достолепна възраст генералът отива на лекар, един о.з. офицер в чакалнята става на крака, козирува и му целува ръка. “Господине, защо правите така, аз не съм владика?”, казал Николаев. Офицерът отвърнал: “Г-н генерал, вие не сте владика, но вие сте патриархът на българското войнство”.
След детронирането на княз Александър I е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник. И на 14 февруари 1891 г. става генерал-майор. Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самия прием, за да се задоволи нечие „суетно желание“, не е спазено висшестоянието на чиновете, поради което е накърнена честта на генерал Николаев. Той напуска двореца и в знак на протест подава оставка.
След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за свой генерал-адютант и през 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант. От 1907 до 1911 г. е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. И на 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата. През 1911 г. напуска армията и минава в запаса.
Като старши генерал в българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на 29 август 1942 г.
