Към 31 декември 2019 г. населението на област Пазарджик е 252 776 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 2 703 души, или с 1.1% (за 2018 г. е било 255 479).
Население в област Пазарджик към 31.12. по години и пол
| Години | Общо | Мъже | Жени |
| 2017 | 257 965 | 126 454 | 131 511 |
| 2018 | 255 479 | 125 103 | 130 376 |
| 2019 | 252 776 | 123 715 | 129 061 |
Мъжете са 123 715 (48.9%), а жените – 129 061 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 043 жени.
Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 708, или 20.9% от населението в областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.6%, а на мъжете -17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.2%.
Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 38 259, или 15.1% от общия брой на населението в област Пазарджик. За страната този показател е 14.4%.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 11.5%, и Габрово – 11.7%.
Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2019 г. е 15.5%, като най-нисък е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-висок е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).
Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост[1] в област Пазарджик е 56.2%. За сравнение, през 2018 г. този коефициент е бил 55.5%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 55.6%, отколкото в селата – 57.2%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 48.1%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72.4%, Габрово – 68.8%, и Ловеч – 68.1.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която за област Пазарджик през 2019 година е 43.8 г., като при мъжете е 41.9 г., а при жените – 45.6 г.
Процесът на остаряване в област Пазарджик се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е с 1.0 години по-висока в сравнение с тази в градовете. В селата средната възраст на населението е 44.4 години, а в градовете – 43.4 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени[2] при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2019 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са – до навършването на 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 150 507 души или 59.5% от населението за област Пазарджик, като мъжете са 80 190, а жените – 70 317. Броят на трудоспособното население намалява с 2 461 души, или с 1.6% през 2019 г. спрямо предходната година.
Към края на 2019 г. в над трудоспособна възраст са 61 360 души, или 24.3%, а под трудоспособна възраст – 40 909 души, или 16.2% от населението на областта.
Население под, във и над трудоспособна възраст в област Пазарджик към 31.12. по години
| Години | Общо | Възрастови групи | ||
| под трудоспособна възраст | във трудоспособна възраст | над трудоспособна възраст | ||
| 2017 | 257 965 | 41 350 | 155 246 | 61 369 |
| 2018 | 255 479 | 41 127 | 152 968 | 61 384 |
| 2019 | 252 776 | 40 909 | 150 507 | 61 360 |
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2019 г. за област Пазарджик това съотношение е 66.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 88, Варна и София (столица) – по 74 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Перник – 48, и Кърджали, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 49 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално разпределение на населението
Към края на 2019 г. населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 – села.
Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 63, 58 и 11.
В 1 192, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.6% от населението на страната.
Към края на 2019 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 328 790 души (19.1%).
Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).
Само две области – София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. – съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин – с 2.4%, и Монтана – с 2.0%.
Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.2% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.5% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Най-малката община е Трекляно – 815 души.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Към края на 2019 г. населените места в област Пазарджик са 118, от които 13 са градове и 105 – села. В пет населени места, или в 4.2% живеят от 1 до 50 души. В съответствие с административно-териториалното устройство областта е разделена на 12 общини.
В края на 2019 г. в градовете живеят 158 814 души, или 62.8% от населението на областта, а в селата – 93 962 или 37.2%. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.
С население над 10 хил. души са шест общини в областта, в които живее 86.1% от населението.
Най-малка по брой на населението е община Стрелча, в която живеят 4 439 души, или 1.8% от населението на областта, а най-голяма е община Пазарджик – 106 526 души (42.1%).
[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.
2 Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).
