Дванадесет деца от старозагорски пансион откриха своя истински дом в Панагюрище. „Къщата“ така наричат своя Център за настаняване от семеен тип в средногорския град. Признавам,  за първи път ми се случи да вляза в социално заведение, което няма нищо общо с някогашните приюти за деца, в които олюпени стени и циментови мозайки посрещаха от входа.

DSCF0680

Услугата е открита преди повече от година и дава всичко онова, което едно дете би желало да обитава. Собствена стая, просторен хол, красива градина и трапезария, в която всеки може да се научи сам да си приготвя храна.

DSCF0676

С Ася и Памела се запознахме случайно, върнаха се по-рано от училище, а поводът за това посещение бе дарение на дрехи за малките, което направи командерия „Св.Св. Константин и Елена“.

12_13III2015RAMBO70D_DxO

Искам да ти покажа моята стая, каза Ася. Ти ще ми кажеш дали е хубава и дали е подредено.

DSCF0688

Беше. Това е едно от основните неща, които се очаква от обитателите на къщата. Да поддържат ред и да се грижат за хигиената.

DSCF0690

Малчуганите разполагат с просторна баня, във всекидневната имат телевизор и стационарен компютър. На стената  е окачена дъска, на която е написана таблицата за умножение.

 

Ето тук нашите госпожи ни помагат да учим, не се скъпят на информация децата. Единственото, което ти липсва? – питам.

Мама. Простичко ми отговаря Ася.

В десетките центрове пръснати почти във всички общински градове на областта има стотици Аси, които искат майка си. Но тя не ги иска. Защото е пияна, защото е бедна, защото има още десет деца, защото…

Така ролята на майката се поема от възпитателките, които днес се наричат социални работници. Директорката на Центъра – Людмила Иванова се е превърнала в майка за много от малчуганите. Когато усеща несигурност Ася се вкопчва в ръката и, с погледа си търси нейното одобрение и в отговор дава детската си обич. Най-искрената, най-топлата, най-нечаканата и заради това така скъпа.

Малките винаги се надяват, че някой ще ни дойде на гости. Че ще посети тържествата ни, че ще се зарадва на мартеничките, които децата сами са приготвили или рисунките, които са нарисували, разказва Людмила.

DSCF0691

Искам да видиш моята рисунка в нашата къща, казва Памела и ме отвежда в нейната стая. На стената там се кипри принцеса.

Хубава е, нали?

Много, отвръщам.

Тогава художничката Маргарита Киричева обещава, че ще дойдем пак, за да порисуват заедно. А Памела приема с благодарност.

И няма начин оглеждайки се в детските очи, да не си кажеш – аз отново ще дойда да ви видя, говорим си малко по-късно, когато „Къщата“ остава зад нас. И ще дойдем. Чакайте ни.