izbori1пс215

ЗА НЕЯ

Маргарита Иванова е кандидат за общински съветник от БСП, можете да гласувате за нея в листата на БСП с №10 и преференция №14 . Тя е Председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, а също така и собственик на галерия „Арт форум“. Маргарита е омъжена за скулптора Спас Киричев и е майка на син и дъщеря, завършила е Художествена академия, специалност „Керамика“, в момента може да се види и изложбата и от пана експонирана в ХГ“Георги Машев“. 

Какво те накара да се кандидатираш за общински съветник?

Аз бях общински съветник през вторите две години на миналия мандат, а поводът да пожелая отново да се кандидатирам е, че творческите гилдии също трябва да имат свои представители в този орган за местно самоуправление. Хората на изкуството не могат да бъдат встрани от това, което се случва в града, общината, в страната въобще. Това е основната причина.

Какво направи в това отношение през изминалия мандат?

Както вече споменах аз нямах пълен мандат, но когато влязох в Общинския съвет предложих да създадем Обществен съвет за култура. Това не е лично моя идея, защото далеч по-големи от нашата община имат такива съвети. Проучих техните правилници и изисквания, конкретно говоря за София, Пловдив, Кърджали, Смолян. Исках да вкараме техния опит на наша почва. Самият съвет има много важна функция, защото освен, че отразява желанията и вижданията на различните творчески дружества и съюзи, дава ново по-високо ниво и изисквания към творящите. Трябва да има една черта под която да не се слиза, защото границата между кич и изкуство е по-тънка от косъм. Това е смисълът на Обществения съвет и нали няколко души ще дадат много повече предложения и мнения по даден казус. Аз подготвих документацията и се обърнах за съдействие към шефа на отдел „Образование и култура“ – Георги Спасов, но до момента няма развитие по това предложение. Надявам се в новия мандат нещата да се получат. И друго, по време на един от дебатите в ОбС, се случи така, че Емилия Спасова предложи да се намалят трудовите възнаграждения на хора, които водят различни извънкласни форми на обучение в Младежкия дом. Тя мотивира това предложение с факта, че има хора, които обгрижват и обучават по тридесет деца и такива, които имат пет деца. Според нея не може възнаграждението им да бъде едно и също. На практика трябва да бъде едно и също. Защото има форми като „Рисуване“ или „Фотография“, където естеството на работа е такова, че ти не можеш да имаш повече деца. Броят им не се определя от това дали ще ги доведеш по някакъв начин, а дали самите деца имат дарба и интерес да я развиват. Това е проблемът. Въпреки че, се опитах да го обясня мнозинството гласува намаляване на възнагражденията и така… Ако има един Обществен съвет това може да се подложи на дискусия и нещата да се прецизират. В комисията по култура към ОбС не всички са специалисти. Там в предишния Общински съвет имаше хора, които са много далеч от изкуството, първо и второ, те нямат този опит, който е нужен, за да могат да дадат адекватна оценка на труда на педагога. 

Искаш да кажеш, че има още какво да се желае по отношение на културата, до сега се направи много за всички, които се изявяват на това поприще?

Да, направи се и се прави много за изкуството и културата. Но нивото не е достатъчно професионално, говоря за своята област. Причината е, че се работи на парче. Липсва ясна стратегия за развитие на културата в общината. това може да бъде разработено от Обществения съвет, за когото говоря. Има неща, които бяха много положителни и отпаднаха от културния афиш на общината. Става дума за театралния фестивал – „Есенни театрални срещи“ и кинофестивалът „Европа е тук“. Те бяха започнати от Виолета Гиндева и тя искаше всячески да съдейства, за да продължат да съществуват и да се развиват, но не се случи. нямам обяснение защо това е така. А чувам, че г-н Попов непрекъснато говори за надграждане. Органовият фестивал също отпадна. Напълно подкрепям тезата, че фестивалите ще доведат нови хора в града. По отношение на „Арт идея, арт алея“ имам забележка, че не бе огласен месеци по-рано. Аз получих плакатите в галерията два дни след началото на фестивала. Повечето от събитията бяха посещавани от близки и познати на хората, които ги реализираха и това е така, не защото няма интерес към фестивала, а защото всичко се прави в последната минута.