Денят преди Богоявление – 5 януари, е ден на строг пост, отреден от каноните на църквата. Великият водосвет е „вторият след светите Тайни“, той е „водата на възраждането“ на светото Кръщение, която според свети Кирил Александрийски (По 2Йоан.1) става „нетленен източник, аязмо на дарове, очистителна баня от грехове, избавител от болести“ за вярващите, които я приемат и се ползват от нея, и предава освещение и благословение на цялото творение.

Водата на Великия водосвет е една и съща с водата на светото Кръщение и както пише св. Симеон Солунски, която вода на св. Кръщение той съответно счита за „по нищо неразличаваща се от тази на св. Богоявление“ (Диалог, гл.70). И като такава тя се дава вместо св. Причастие на тези вярващи, които по някаква причина са възпрепятствани да пристъпят към него.

Често пъти се смята, че богоявленската вода замества светото Причастие и щом го замества, то следва да се предшества от пост. Великият водосвет не е общение с тялото и кръвта Христови и по никакъв начин не може да замени тайнството.

Еднодневния пост преди Великия водосвет се е утвърдил по-скоро в съответствие на развилия се с времето обичай да се пости задължително преди св. Причастие. Това е бил един от начините да се отличи висотата на богоявленския празник. Постът, според св. отци и църковното предание, е „велико добро“. Но той се движи вътре в определено и предписано от църковната традиция време и качество, които ние сме приканени да извършваме и остойностяваме.

В древната Църква, а в някои поместни православни църкви и до днес, тайнството Кръщение се е извършвало предимно на трите големи празника – Възкресение, Рождество и Богоявление. И понеже някога тайнството Кръщение е било свързано със св. Литургия, то Великият водосвет е бил извършван два пъти от чисто практически съобръжения – броят на желаещите да бъдат кръстени е нараснал неимоверно. Ето защо, в нощта срещу Богоявление се е извършвала св. Литургия с Велик водосвет, по време на която желаещите да станат членове на Църквата са били кръщавани, а на сутринта е имало друга празнична Литургия с втори Велик водосвет за тези, пропуснали нощното богослужение. По този начин се е обяснявал и еднодневният пост наложен преди Богоявление, като част от подготовката на оглашените преди встъпването им в Църквата чрез тайнството Кръщение.

Как е в езичеството?

Големият български празник Водици води началото си преди Христа, той се е празнувал също на пети януари. Свързан е със силата на водата да „помни”и преклонението пред животворството й. Старите българи са вярвали, че на границата между земния и отвъдния свят тече Реката на живота. Мястото, където душата се “измива” за последно, “съблича” тялото си и пречистена поема по Пътя към Бога си. Знаели са, че Водата пречиства, лекува и помни.
Затова повечето от обредите са свързани с действия и наричания, отправени към, от и за Водата: Мълчана вода, Жива вода, Кадена вода, Наречена вода, Умна вода, Мъчна вода, Любена вода, Вречена вода, Здрава вода …
Вярва се, че тази нощ небето се разтваря и Бог чува всички наши съкровени желания.