„Чиксалън“ е един от най-старите градски квартали на Пазарджик, намира се около църквата „Св. Св. Константин и Елена“ и носи в себе си духа на Възраждането. В тази епоха е бил и най-големият християнски квартал, в който за разлика от „Вароша“ е живеело по-бедното население. Според проф. Иван Батаклиев никой не може да даде точен превод на думата. От турски „чик“ означава „изход“, но „салън“ няма конкретен превод. Според интервюирани от него жители през 1922-23 г. , някои от тях смятали, че идва от „саалък“, което означава „здраве“, според други се превежда като „клатя се, люлея“.

Според проф. Батаклиев по онова време в квартала имало много върби и каваци, които създавали един естествен парк. Често, разказвали християните, преди Освобождението, там идвали турци на сефелък и си правили люлки, за да се люлеят кадъните.

Трети превеждали „салън“ като отворено , празно място, а четвърти свързвали люлеенето не с люлките за удоволствие, а с това, че в този квартал бесели осъдените на смърт. „Салън“ означава и освободен.

В този квартал до днес е запазена Божаровата къща, която е изключително красива от архитектурна гледна точка. Вероятно е била и много хубаво място за живеене, ако се съди по това, че до настъпването на промените през 1989 г. е била обитаема.

Така или иначе до седемдесетте години на миналия век не е открит точен превод на името на квартала. Независимо от това той съществува и днес. Ето къде се намира - ТУК