26гечев

Историята с побоя на Околовръстното в София прилича на епизод от филмов екшън със специалното участие на двамата пазарджиклии Георги Близнаков и Александър Гечев. Но е само далечен отзвук от някогашната борческа слава на днешния областен град.

Няма нищо странно в това, че в зората на мутринските години Пазарджик е с водещи позиции. Повечето от борчетата са точно борчета. Възпитаници на тукашното спортно училище по-известно с прозвището „Олимпийски надежди“. Но редом с името на бившия медалист и депутат Георги Мърков, стои това на Димитър Джамов, също с опит в Парламента и селското кметство в Семчиново, който се прочу предимно с подвизи извън тепиха.

НАЧАЛОТО

04гардения

Началото на времето на взривовете, побоите и престрелките слага фирма „Гардения 69“, която е собственост на Иван Ангелов – Кобрата. В нея той сбира отбор юнаци, някои от които дори могат или поне твърдят, че могат да боравят с оръжие. Други по-наблягат на бухалките. Никой от тях няма амбициите да бъде интелектуален юмрук на групата.

Първи се прочу Йордан Малечков – Маляка през 1993 г. През нощта на 15 ноември той и Ангел Червенков се опитаха да взривят „Фиат Ритмо“ на бизнесмена Георги Шарков. Взривното устройство гръмна и остави Маляка без ръце и части от лицето.

По-късно той се лекува в САЩ, а на ръцете му бяха поставени протези. Маляка беше осъден на 4 години затвор, но изтърпя половината от наказанието. През 2000 г. той бе помилван от вицепрезидента по медицински причини – при поставяне на взрива под колата на бизнесмена през 1993 г. Маляка се самовзривил и останал с откъсната ръка, без едно ухо и око.

Това не му попречило обаче да извърши ново престъпление малко след като излезнал на свобода. През март 2001 г. бил спипан, докато изнудвал съгражданин да му плати откуп от 1000 марки за задигнатата му от Маляка кола. Червенков загина при престрелката в кв. „Дружба“ в София през 1994 г.

ПОДРОБНОСТИТЕ

На 11 януари 1994 г. става престрелката в кафене „Бриз“ в столичния кв. „Дружба“. Пазарджишките борци на Иван Ангелов-Кобрата нападат друга групировка по-известна като „каратистите“ на Маргина.

В битката участват охранителните фирми „Гардения“ и CBR. При стрелбата на място остава борецът Петьо Маргитин, ранени са Ангел Червенков, Велизар Велчев и съдружникът на Рачев – Цветан Божков, или Цецо Черния. И тримата умират по-късно от раните си.

Маргина и компания се изнизват в чужбина и чакат какво ще се случи. След по-малко от месец в полицията се явяват доброволно борците Васил Бързаков от Пазарджик и Бойко Йолов от Елин Пелин.

Те обявяват Румен Рачев за един от основните нападатели. Още няколко души го заявяват пред съдия и шуменецът е обявен за издирване. Арестуват го в 17 ч. на 11 април 1994 г. Остава в ареста до началото на май. Изненадващо след месец настъпва нов обрат.

Борците оттеглят обвиненията си срещу Рачев. Стрелял бил не Рачев, а Валентин Манов. По това време Румен си пиел кафето в кв. „Люлин“. Гардове от фирми, учредили тогава съюз „Защита“, уверяват разследващите, че борците купили лъжесвидетели, които повдигнали обвинението срещу Рачев. Лидер на „Защита“ е съдружникът на Румен Рачев – Слави Бинев.

Истината е, че тогава каратистите и борците решават да сключат примирие. Всички променят показанията си, Софийска градска прокуратура снема обвиненията за въоръжен грабеж от Маргина, Руснака и Джамов, които се издирват от Интерпол в чужбина. В бъдеще това ще бъде обичайна тактика в борческите среди. Този сценарий се повтори и преди няколко години, когато именно местни бивши борци натопиха тогавашния шеф на БОП – Георги Грозданов и бизнесмена Марин Рачев.

Иван Ангелов – Кобрата е спипан през ноември 1994 г. от пловдивската полиция, която го задържа за рекет. Пазарджиклията се опитал да изнуди за 1000 долара бизнесмена Стефан Въргов, който е бил по това време собственик на склд за търговия на едро. Групата заплашила Въргов, че ще му запали двата ТИР-а. По-забавно в случката обаче е друго, мутрите показали карти, които ги определяли като бопаджии.

През 2002 г. антимафиотите задържаха в апартамент на улица „В. Кирков“ в София 32-годишния Иван Ангелов – Кобрата, съобщиха тогава от пресцентъра на МВР.

При обиска в жилището му спецполицаите намерили скрити на различни места над хиляда дози хероин. Заловеният е един от бившите шефове на известната пазарджишка охранителна фирма „Гардения“. Кобрата е регистриран в полицията за рекет и други престъпления, има образувано следствено дело. Той е бил задържан за 24 часа в 4-о РПУ, след което е предаден на следствието.

Бившият охранител се опитвал да действа сам на пазара на дрога. Не е установено да е бил свързан с някоя от бившите силови групировки, твърди източник от СДВР.

През 2000 г. Кобрата се спряга за взривеното беемве на Пламен Митев, който също участваше във фирма „Гардения“ заедно със самовзривилия се Йордан Малечков-Маляка, загиналия в „Дружба“ през 1994 г. Ангел Червенков и Петър Маргитин.

МЕТОДИ МАРИНКОВ

04бай миле

Фалшивите документи за самоличност са любима част от антуража на борческите групировки. Те стигат до далеч по-високи върхове, вкарват и друг реквизит – полицейски униформи. На практика това води до смъртта на друг култов герой от местния ъндърграунд – Методи Маринков.

38-годишният Методи Маринков от пазарджишкото село Лозен е брат на известния в сенчестите среди Киро Лозенеца. През 2004 г. двамата са притежатели на фирма “Братя Маринкови” със седалище в бизнес център “Петраков“ в Пазарджик. Фирмата се занимавала основно с внос и износ.

Според полицейски източници, Методи Маринков е участвал в транзитен канал за крадени автомобили от Западна Европа за Русия и с трафик на момичета с цел проституиране. От 2002 година той не е присъствал в бюлетините на полицията в Пазарджик. Срещу него има заведено само едно следствено дело преди години за стрелба срещу Иван Милорето от село Ляхово.

Предпоследният ден на юли 2004 е слънчев и топъл. За 15.30 часа в София 42-годишният Милчо Бонев си е договорил среща с пазарджишкия бизнесмен Методи Маринков и двамата разговарят в ресторант-градина „Славия“. По това време по информация на службите Бай Миле вече се занимава основно с легален бизнес, най-вече като футболен мениджър.

Сикаджията започва кариерата си в подземния свят веднага след промените като кадър на ВИС. Бившият полицай започва с дискотеки по Черноморието, а по-късно се сдружава с Големия Маргин, Димата Руснака, Маджо и Венцислав Стефанов в дружеството „Интергруп“.04бай миле1

В края на 90-те години Бай Миле официално се насочва към собствен легален бизнес като хотелиер в Боровец. През 2000 година става част от управата на футболния „Славия“. Името му се свързва с наркотрафик, но това така и не е доказано.

На 30 юли Бонев говори с Методи Маринков в ресторант „Славия“. Четири години по-рано късметът му го спасява, след като взрив сваля фасадата на хотел „Амбасадор“ на „Симеоновско шосе“, а Бай Миле напуска сградата минути по-рано.

На другата година 800 грама тротил гръмват във входа на кооперацията, в която живее, в столичния в квартал „Изток“ и раняват тежко двамата му гардове. Бай Миле е невредим, но се покрива зад граница. По-късно се връща, но около него се навъртат постоянно шестима охранители. В ресторант „Славия“ те са първите, които виждат спиращите пред входа два автомобила със сигнални лампи и надписи „Полиция“.

Отвътре изскачат осем въоръжени, които крещят: „Лягай на земята, полицейска проверка“. Униформите заблуждават гардовете и когато започват да трещят изстрелите, вече е късно. Бонев, четирима от гардовете и Маринков са избити с общо над 90 куршума. Двама оцеляват по чудо. Единият от тях е Васко Кеца, сега сочен като един от „Килърите“. След стрелбата осемте стрелци бягат с джип „Нисан“.

Според близки на убития братя Маринкови са се занимавали с търговия на петролни продукти. Полицейски източници твърдят, че двамата братя са гравитирали около силовите групировки СИК и ВИС, а в онова време са правили опит да разработят собствен наркоканал.

Това предизвикало гнева на пловдивски наркобос и Маринков бил пребит. В резултат на това той е потърсил закрила при Бай Миле, което е повод за срещата в ресторанта.

Открит е и единият автомобил на нападателите, съобщиха тогавашният главен секретар на МВР – ген. Бойко Борисов и ген. Румен Стоянов. Той се изследва в Националния институт за криминалистика и криминология. Засега не може да се отхвърли нито една версия за убийството, уточниха специалистите. Интересно е и това, че Бай Миле е имал общ бизнес с настоящият премиер, преди Бойко Борисов да добие славата на „водач на отбора на добрите.“

По-късно бе лансирана версията, че зад атентата стои сръбската мафия. Но до ден днешен не е ясно кой извърши покушението.

КИРО ЛОЗЕНЕЦА

04лозенеца

През 2005 г. приключи дознанието срещу братът на Методи – Кирил Маринков – Лозенеца, обвинен в трафик на момичета за проституиране и укриване на данъци в особено големи размери. Делото влезе в съда близо година по-късно. Припомняме и това, че тогава малолетни момичета в свидетелските си показания заявиха, че са работили за кмета на Пазарджик Иван Евстатиев.

Лозенеца бе арестуван през октомври с още трима свои съучастници. Групата изнасяла проституиращи момичета в Западна Европа. Срещу тях бяха повдигнати и обвинения за търговия с наркотици, подправяне на документи и валута и рекет. В последствие Лозенеца бе оправдан, след като в Пазарджик получи присъда за сводничество.

ПРОСТИТУТКИТЕ

04телбизов

Мегаделото срещу Васил Телбизов от Черногорово започна през 2003 г. В следствието бе установено, че чрез износ на плът той и приближените му са се сдобили с 10 млн. евро. Парите така и не бяха открити. Момичетата отивали предимно във Франция. Ето какво е публикувано в тамошен вестник от 2007 г.

Съд във френския град Марсилия започна дело срещу шестима български сутеньори, участвали в мрежа за проституция, разбита през 2007 г. от жандармерията в Гар, съобщава регионалният вестник „Миди Либр“ ( midilibre.com). Огромната мрежа е била ръководена от Пазарджик, обяви председателят на съда Патрик Ардид. Неин тартор е арестуваният през 2003 г. и осъден на пет години затвор в България Васил Телбизов, който продължил да ръководи мрежата по телефона от килията си.

Нито един сутеньор не може да прати момиче във Франция без съгласието на Телбизов, казва една от българските проститутки. Според множество полицейски разследвания 40-годишният Телбизов е един от най-влиятелните сводници в Европа – от 1999 г. насам са разкрити 181 проститутки работили за него. Миналото лято Телбизов бе предаден на френското правосъдие, за да бъде съден в Марсилия. По-нататък в публикацията на вестника се казва:

… „Познавате ли Валентина?“ пита председателят на съда 34 годишния Мирослав Тодоров . „Да, влюбих се в нея през 2001 г., привлечен от зелените й очи“ отговаря той. „Тя замина за Франция да гледа възрастни хора и ме помоли да пазя парите й“.
Според този як българин работата е печеливша. За две години с пощенски записи той получил общо 100 хил. евро от момичето.

Валентина, която вече не проституира, разказва съвсем друго: „Точно той ми предложи да проституирам“. Тодоров я „поверил“ на заместник на Телбизов – Петър Вергиев, който постоянно я заплашвал, пребивал и прибирал 90 процента от доходите й.“

Разплитането на аферата започнало в нощта на 25 август 2004 г., когато три млади жени били ограбени от въоръжени нападатели в мотел в Гар. Това се оказала възможност жандармерията да се запознае в дълбочина с тайния свят на момичетата от Изток, които от години заливат тротоарите на Европа.

Полицията подслушвала телефонни разговори, за да разбере как функционира мрежата, следяла момичетата и щателно проследявала паричните трансфери. Между 2002 и 2005 г. през тротоарите на Ним са преминали 16 проститутки от Пазарджик. Същото се случило и в Монпелие. Системата се гради на „първите момичета“, натоварени от сводниците да контролират проститутките и да изпращат парите до подставени лица в България.

„Пощенските кутии като мен в Пазарджик са поне 200″, казва един от тях, който получил общо 2500 евро в записи от по 25 евро в страна, където месечната заплата е 100 евро, посочва вестникът. За две години от Франция в българското градче са били изпратени близо 2,5 милиона евро. През май 2006 г. Мария Македонска – едно от „първите момичета“ – е арестувана на пункт за плащане на пътна такса на магистрала в Гран Галарг. Тя разказала, че проституира от 2002 г. минавайки през Испания, Австрия, Ротердам и Лион. През август Мария е била осъдена в Марсилия на 30 месеца затвор.

През август 2006 г. в Пертюс е арестуван друг българин от мрежата на Телбизов, докато водел три момичета, сред които и малолетна, в публичен дом в Жонкера. През юли 2007 г. марсилски съдия издал 12 заповеди за задържане на българи, които са били арестувани през следващите месеци.

Вестникът завършва така: „От вчера шестимата подсъдими отричат всичко. Отрича и Мирослав, който по време на следствието признава, че е получавал до 1500 евро на ден за хората на Телбизов, които на тревогата му за мащаба на паричния поток отговорили успокоително: „Нямай грижа, купили сме полицаи и съдии“.

Пловдивският апелативен съд през 2010 г. потвърди решение на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за изпълнение решение на съда в Марсилия относно Васил Телбизов-Черногоровеца, Петър Вергиев, Драга и Стоян Папазови. Те бяха признати за виновни за извършени престъпления на територията на Република Франция – трафик на жени и склоняване към проституция. Телбизов е осъден на 8 години лишаване от свобода, Вергиев получи 6-годишна присъда, Папазов беше осъден на 18 месеца, а жена му – на 12 месеца лишаване от свобода. Решението на Апелативния съд е окончателно.

В СЕГАШНО ВРЕМЕ

Иван Ангелов – Кобрата работи и живее в Англия. Връща се в родната Добровница и отново заминава. От години не се е появявал в полицейските сводки. Според хора от селото пробвал да се занимава със земеделие, но неуспешно. Първи стъпки в същия бизнес направил и Йордан Малечков – Маляка, но с не по-различен резултат.

Кирил Маринков – Лозенеца все още работи над себе си. От години не е бил в светлината на прожекторите. Както и Васил Телбизов. Димитър Джамов е общински съветник в Септември, след като вписа в биографията си и длъжността селски кмет на Семчиново.