Преди двеста двадесет и пет години десетки български родове от областта на Костур тръгват към вътрешността на страната. Всички са представители на тамошния строителен еснаф. В много предания се твърди, че те са ходили в Италия и са работили с италиански майстори. В запазени румънски документи се срещат имената на майстори българи от Македония, работили в румънските земи-особено в Браила.

Авторите проф. Бербенлиев и проф. Партъчев припомнят в своята книга „Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX век и тяхното архитектурно творчество“, че майстор Павел-първомайсторът на строежите на Рилския манастир през 1834 г., е също българин от Македония. При гурбетчийството по всички краища на Балканския полуостров дюлгерите от Западна Македония са разнасяли своя опит и същевременно се учили от старото културно наследство на другите страни (Италия, Гърция и др.).

28брацигово- йоан предтеча

Храмът „Св. Йоан Предтеча“ е изграден от майсторите

 

 

Най- силно е тяхното влияние във вътрешността на страната, когато започва масовото преселване от запад към изток. С установяването си в отделни населени пунктове те поставят началото на строителни школи. Една от тях е Брациговската архитектурно- строителна школа.

Първоначално преселниците в Брацигово били наричани арнаути от местното население, в превод думата означава – албанци. Причината е, че съвсем близко до селата от които тръгнали преселниците се намирала тогавашна Албания. Новодошлите имали своя собствена носия, говорели по съвсем различен начин български език и най-вече били занаятчии.

staria kvartal

 

Трябвало да минат десетилетия, за да бъдат продоляни различията и преселниците да заплуват в свои води. Въпреки това, с течение на времето, тези преселници променили изцяло облика на Брацигово, където дотогава основен поминък бил рудодобивът, земеделието и животновъдството. Освен развитието на строителния занят, свободните зидари допринесли и за развитието на други занаяти – дърводелство, сапунджийство, а дори и отглеждането на розови култури, което започва след като майстор Кръстьо Сотиров въвежда розоварството и розовъдството в Брацигово.

03rose1

Легенда твърди, че това станало докато той правел къщата на богат казанлъшки чорбаджия. По време на строителството паднал от скелето и счупил и давата си крака. Казанлъчанинът бил много доволен от работата на строителите и заради това подарил на майстора корени от маслодайна роза, за да я засади и да продължи да докарва пари за многобройното си домочадие. 

В началото са съществували два еснафа – на „старите” и на „младите”. Двата еснафа се обединяват след 1840 г., на 18 януари 1844 г. се приема уставът (регулата) на еснафа. Празникът на ложата, така бил наречен еснафът, всяка година бил на 18 януари – Атанасовден. Тогава се е избирал и нов първомайстор. Патронният празник на ложата бил денят на св. Тома и това е записано и в устава.

Заради своите строителни умения зидарите се ползвали с определени привилегии пред турската власт, в замяна на дадената от тях дума да строят конаци, мостове и други сгради, те получили правото да се заселят в този край на Османската империя. Друга голяма група остава на територията на днешна Ковачевица и Лещен, а архитектурата на тези две селища е едно към едно с тази на брациговските майстори.

Защо те се възприемат като новатори?

28брацигово-общ изглед

Идвайки в Брацигово дюлгерите носят нови концепции за строителните конструкции и материали. Всичко, което те създават се отличава с нова естетика и изключителна здравина. Камъкът оживява изпод ръцете им, а сметките, които те правят за своите строежи съперничат на инжинерните умения на завършили в Западна Европа инжинери.

Брациговци прилагат и усъвършенстват криволинейните форми много рано и те са важна характерна черта на творчеството им. Те заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове с масивни, изградени от камък и тухли, усъвършенстат тяхната конструктивна форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин те първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането и градят истински монументални сгради: църкви, мостове, камбанарии, кули и търговски магазини.

Това, което ги отличва е изключително добре описано в излязлото през миналата година второ издание на  „Брациговските майстори-строители”, която е фототипно издание на: „Брациговските майстори строители през ХVІІІ и ХІХ в. и тяхното архитектурно творчество“ – арх. Пею Бербенлиев и Владимир Партъчев с притурка съдържаща биографиите на авторите, нови изследвания, допълнително онагледяване – в това число Уставът /Регулата/ и печатът на еснафа.

28Bratsigovo_Stamp-97x100

Печатът на местния еснаф, който наподобява т.нар. печат на Соломон

Книгата се издава по повод навършването през 2015 г. на 255 г. от преселването на първите Костурчани – майстори строители в Брацигово и 170 г. от създаването на техния обединен Дюлгерски еснаф (стари и млади), в който работят през годините на Възраждането над 500 майстори, калфи и много чираци. Създава се най-голямата архитектурно строителна школа през епохата на възраждането. Книгата на П. Бербенлиев и Вл. Партъчев, отдавна е библиографска рядкост, липсва и в библиотеките на висшите училища по строителство и архитектура, а тя е необходимо пособие за студентите при изучаване на „История и теория на архитектурата“, полезна е и за специалистите.

Според досегашните изследвания преселването в Брацигово е станало през 1760 – 1770 г. Но, на основание на събраните сведения може да се приеме, че голямата бежанска вълна е дошла през 1791 г. За което свидетелства и плоча поставена върху чешма, от това време. „Во время избавления, соградисе сей източника за споменъ на преселването лето 1791, 7 юлия”.

Според изследвания на Брациговския исторически музей, 12 рода са се заселили в Пещера, 10 в Перущица, 6 в Козарско и 12 в селата Дебращица, Паталеница и Црънча. Според специалисти се счита, че населението в Дебращица и Црънча, по-скоро идва от Дебърско.

От дюлгерство се издържали най-много хора от населението в Брацигово, през 1875 г. този занаят е давал прехрана и работа на 243 майстори и калфи и на 150 чирака. Т.е. на около 38% от активното занаятчийско население. Но, не са само тези занаятите, които донасят със себе си Костурските преселници в това населено място.

06брацигово

В книги и в интернет пространството, като жители на селото са посочени:

Анастас – роден около 1751 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Анго /син на мъжка Риса/ – роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Баджо – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Барба – роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Благо – роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Боз, Петко /Петко Петков, Гизда Петко/ – роден през 1784 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г., заедно със семейството си; според кондиката на дьлгерския еснаф в Брацигово е един от основоположниците на еснафа; в периода 1830 – 1832 г. ръководи построяването на черквите „Св.Св. Константин и Елена” и „Света Неделя” в Пловдив; през 1834 г. завършва черквите „Св. Троица” и „Св. Богородица” в Казанлък; през 1837 г. черквата в Змейово, Старозагорско – „ Св. Никола”; негово дело е и черквата „Св. Георги” в Енина, Казанлъшко; починал през 1846 г. /виж: Бербенлиев,П. и Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с.12-27.; Райчевски, Г. Пловдивска енциклопедия…, с.45-46; ego.com.mk/index.php?option=com_content&view=article &id=736:blagoslovenata-majstorska-imperija&catid=175:294&Itemid=53; Уикипедия – Петко Боз./

Бозо – роден около 1731 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Бъндьо – роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Василев, Анго – роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Велчо – роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Гилиничин, Анго – роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Гюлемет, Коле – роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Драго – роден около 1711 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; участвал в построяването на моста над р. Марица в гр. Пазарджик.   /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Златен – роден около 1746 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Каравълко – роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Кисо – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Клянчо – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Мазньо  – роден около 1756 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Никин – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г.; взел участие в строителство в Рилският монастир в периода 1816-1819 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Пейко – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Пейо – роден около 1741 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Ставрев, Темелко – роден около 1736 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

23.Тильо – роден около 1761 г.; преселил се в Брацигово през 1791 г. /виж: Бербенлиев, П. и Хр.Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

От разказите на стари майстори строители от Брацигово се знае, че през 1793 г. беят от Татарпазарджишката кааза Гаванозоолу замислил да построи солиден мост на р. Марица. По мнение на първомайсторите от брациговския дюлгерски еснаф Драго, Ицо Гърнето, Райчо, Дуко, Зога, Йорго, Михо Копаран, Стрельо Арнаут и др. било определено днешното място на моста. Съзнателно мостът не бил изграден масивен от камъни, поради честото прииждане на реката. Смятало се, че е по-целесъобразно да бъде с каменни устои и с дървено покритие, така че ако евентуално се разруши, лесно да се възобнови. С построяването на моста на р. Марица в Пазарджик дюлгерите-неговите създатели, си спечелили име на големи вещи майстори строители и били предпочитани при големи обществени строежи. След Освобождението мостът, който съществува и днес, е възобновен върху старите основи.

 Мещровският език

Преселниците донасят със себе си и таен език. Той е смесица от думи заимствани от италиански, гръцки и македонско наречие. В него има и съществуващи до момента думи, но с променено значение. Пред българите майсторите твърдели, че този език им помага да опазят занаята си. Но в същото време те можели да говорят помежду си без никой от околните да разбере смисъла на казаното. Достъп до този език имали само занаятчиите. В момента са запазени около 390 думи от мещровския език и те могат да се видят в Етнографския музей в Брацигово. Счита се, че не само свободните зидари от Брацигово, а всеки посветен в царственото изкувство, независимо дали е бил оперативен или учещ се зидар, е използвал този език. Мещровският език е бил широко използван и в средите на националреволюционерите, много от които също са били братя.

06къща-640

 

Наричат ги оперативни масони и заради това, че организацията им е подчинена на устройството в братствата. Най-ниската степен е чирак, втората – калфа, а третата – майстор. Но да станеш майстор в еснафа било изклюючително трудно, а това изисквало и много умения. Докато калфите и чираците расли под грижата и контрола на майсторите, еснафът бил контролиран от обществеността. Благодарение на всичко това занаятчиите се възпитавали правилно в дух на патриотизъм и преданост към народа и неговите идеали-освобождението от турско иго и борбата за народно добруване. Родолюбивата дейност на еснафа била най-разнообразна.

Еснафът изграждал и поддържал училища, църкви, манастири, улици и полски пътища и др. В Брацигово дюлгерският еснаф изградил редица големи обществени сгради, 11 чешми, църковната кула и много мостове. Майсторите, калфите и чираците започнали да водят живот съобразн със залегналите в устава (регуалата). Условията за преминаване от една степен в друга са следните: за чираците- най-малко три години работа при положение, че чиракът е привикнал на послушание. Чиракът също се е записвал в еснафската кондика (тефтер). Когато той отговаря на изискванията на устава, майсторът му го провъзгласява за калфа, като за целта му се препасва специален пояс. Освен калфа има и „баш калфа“, който замествал майстора при отсъствие.

 

Ученик на брациговските майстори е уста Кольо Фичето. Преданията разказват, че той дълги години обикалял по строежите, за да придобие знанието за правилните и точни изчисления на забележителните постройки и мостове, които създал години по-късно.

Майсторите тръгвали на гурбет рано на пролет. Изпращането им ставало в местността Плачи камък, тя съществува и до днес. Намира се точно срещу входа на Градската поликлиника. Само до там имали право да отидат изпращачите. Точно там на Димитровден пък чакали завръщането на своите мъже, синове и братя.

Отличителните знаци на градежите на зидарите се характеризират с:

  • Пропорции в златното сечение
  • Изобразяването на дюлгерския знак (печатът на Соломон)
  • Изображения на равностранни триъгълници, всевиждащото око и други масонски символи.

Най-известните градежи:

  • Рилският манастир, където групата от 60 строители под ръководството на първомайстор Исидор, участват в строежа на Светата Обител като успяват да преодолеят голямата денивалация на терена и да изградят един уникален комплекс;
  • Църквата „Св. Неделя” в София;
  • Католическата църква „Св. Лудвиг” в Пловдив;
  • Чаршията в Карлово;
  • Многобройни църкви, училища, читалища и къщи както в България, така и в съседните страни;
  • Включително и в по-ново време – старата сграда на Народното Събрание, сградите на Министерски съвет и президенството.