Разкопките по хълма „Св. Петка“ край Пещера започват през 2007 г., когато археологическият екип на доц. д-р Бони Петрунова се натъква на първите обещаващи находки.
Твърдини в България има много, но уникалното за крепостта над Пещера са двете нейни ъглови кули – източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Нейното име – Перистера, означава гълъб, гълъбово място. И е споменатото за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“.
Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.
В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса. Постепенно археолозите откриват монети, кръст от Х век, битови и други находки. Сред тях са монети, сечени от император Тиберий II Константин (578-582). Една от тях има само един аналог в света. Вече са разкрити изцяло стените на цитаделата, заемаща три декара, ъгловите кули и кулата порта. В една от тях е открита
цялата годишна заплата на коменданта
на крепостта – 10 солида, лежащи в дъното на делва за зехтин. Скоро обаче рекордът е подобрен с втора, още по-голяма находка от цели 13 солида. 
Разкрити са и 28 жилищни помещения, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително напълно и частично запазени питоси (делви). „По следите от съдържанието в тях днес дори може да се възстанови седмичното меню на гарнизона“, убедена е доц. Петрунова.
южната кула, която става музей
изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение.
Паралелно с проекта община Пещера прави със свои средства вертикална планировка около обекта – изграждане на подходите, реставриране на една от сградите на бившите казарми, която ще бъде информационен център, паркинг, детска площадка.
Крепостта има и свой „гарнизон“
който се предвожда от Георги Смилянов. На него ще бъдат подчинени 2 екскурзоводи и аниматор, а също и 8 „войници“- 4 византийски и 4 български, които ще посрещат посетителите. Техните снаряжения вече са изготвени под вещото око на доц. Петрунова. Тя е дала и нужните указания как да бъде изработена репликата на средновековно стенобитно оръдие – таран, който ще бди пред една от крепостните порти. Седем пана, разположени вътре в крепостта, ще представят различни епизоди от историята й. Отделно ще има и мултимедия, на която ще оживее миналото на Гълъбовата крепост. Идеите на пещерските общинари, свързани с Перистера обаче не свършват до тук. Техните амбиции са твърдината да стане център на културни мероприятия.
Всеки гост на „Перистера” може да облече бойни доспехи, да стреля с лък, да хвърля копие. И да научи всичко за стенобойните машини, които преди векове са били гордостта на крепостта. Машините ще бъдат изложени в музея на полиоркетиката. В който и сезон да посетите крепостта, за вас ще има уникална атракция. Литийни шествия в деня на св. Петка ще се провеждат на хълма.
също са част от атракциите на крепостта. Тогава туристите зарязват лоза, дегустират вина. Всяка година общината прави и пролетен празник на цветята. Хълмът Св. Петка Българска става дендрологичен и археологически парк, Зелен театър на фона на реставрираните крепостни стени. Посетителите ще могат да запалят свещичка и в двете църкви – на св. Петка и св. Параскева, съществували още в Средновековието. Крепостта е с ефектно нощно осветление и се вижда отдалеч.
Старинна средновековна крепост с бойни кули-църкви излиза изпод руините на познатия от десетилетия на науката римски кастел в покрайнините на град Пещера. В уникалните храмове средновековните воини са се молели преди битка и са благодарели на Бог след победа. Това са единствените намерени в България църкви в крепостни кули, казва ръководителят на археологическата експедиция доц. д-р Бони Петрунова.
Църквите-кули „Св. Параскева – Петка (Българска)“ и другата, за която се предполага, че се е наричала „Св. Четиридесет мъченици“, се намират в северния край на гр. Пещера на хълма Света Петка. Те са вградени в северния и южния край на източната крепостна стена на Перистера.
Според историческите сведения, твърдината е пазила от вражески набези древното селище. Името й означава гълъб, гълъбово място, и е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”. Легендата за произхода на името на твърдината разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя било разпространено християнството, местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква.
Докато умували, от хълма Света Петка в небето литнало ято гълъби. Гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така хората решили точно на това място да направят своя храм. Друга хипотеза е, че името на възвишението – Света Петка, е дошло от едноименната древна църква, чиито развалини стоели на хълма от векове.
За руините от крепостта за пръв път пише Стефан Захариев в книгата си „Географско- историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Константин Иречек също споменава крепостта Перистера в своите пътеписи през 1883 г.
През 1954 г. започват първите археологически проучвания на хълма, а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си.
По-сериозни разкопки започват през 2007 г., а 4 г. по-късно екипът на доц. Петрунова започва солидни проучвания, при които се натъква на изненадващи за науката факти.
Археолозите смятат, че мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб. През римската епоха, от II до началото на III век, тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море. Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклаециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363).
