30 години след откриването си, най-голямата куполна гробница в Равногор тъне в разруха

Точно преди тридесет години, по време на разораване на картофена нива, в местността Чемериката, в Равногор, местни хора се натъкват на зидани камъни. Те веднага сигнализират тогавашния Окръжен исторически музей в Пазарджик, а от там им пращат не кой да е, а археологът Георги Китов. Тогава той е един от най-младите служители на Националния археологически музей към БАН. Проучванията продължават повече от месец през лятото на следващата 1987 – та. В близост до първата гробница екипът от археолози открива втора. В това време и двете са сравнително добре запазени като архитектура, а Китов е на мнение, че до този момент не е намирана по-голяма куполна гробница на територията на Балканите. Освен всичко останало, тя е на надморска височина от над 1300 метра. Досега единствена откривана в Родопите.

Тези земи са били обитавани от племето Беси. Жреците на траките, хората, които владеели стихиите и които можели да предричат бъдещето, чрез своите ритуали. По време на откриването им, гробниците са частично разрушени. Най-вероятно са били ограбени още в древността, когато през I в. е имало въстание на траките срещу римските завоеватели, пише Георги Китов. По време на експедицията си той открива златна халка, късове от плетени железни ризници и други материали, които свидетелстват, че в гробниците са били положени знатни владетели.

В съседната могила е открито известното днес „Равногорско съкровище“ – то се състои от няколко елемента и по времето на траките, се е приемало за свещен дар. Конската сбруя представлява изключително произведение на тракийското изкуство. Тя е показвана в Япония, САЩ и редица страни в Европа. Откритият в Равногор медальон с изображение на сфинкс с две тела, правят Равногор първокласен обект с национално значение. Днес, ние добре познаваме конската сбруя, но твърде малко се говори за втората находка – златният медальон с изображение на крилати лъвски тела, свързани с обща човешка глава. Изображението е моделирано прецизно, подробностите по него са предадени с вещина и издават уменията на голям майстор, работил около 6000 г. преди Христа – пише в своя доклад археологът Георги Китов. Медальонът и до днес се пази в Националния археологически музей в София. Медальонът е намерен също в местността Чемериката, но 60 години преди да бъде открита самата гробница, където вероятно се е намирал, преди да бъде задигнат от там.

Равногорската куполна гробница е записана под номер 15 в националния регистър. Тя е кръгла, с диаметър от 5.30 м., което я прави най-голямата в България през 1986 г. Прочутата Казанлъшка гробница е два пъти по-малка от Равногорската. Стените на гробницата са дебели 2.30 м. , като имат както външно, така и вътрешно лице. Явление, непознато до този момент за тракийската гробищна архитектура. Гробницата първоначално е била открита, но след това по неясни причини е била засипана,  Георги Китов прави своите предположения за това.

Тя има коридор с широчина от 0.85 м. и дължина 5.15 м., който води към гробищната камера. Изградена е от каменни блокове и плочи, споени с кал. Построена е през IVв. пр.н. е. и най-вероятно в нея, е бил погребан местен владетел, който след смъртта си е бил обявен за Бог и останките му са били изгорени. Урната му е била поставена в гробницата, а тя се е превърнала в сакрално за местните хора място, което те посещавали по време на празници или изпитания. Камерата се е затваряла с еднокрила дървена врата. Тя определено е смайвала посетители, разказва през 2006 г. Георги Китов.

Толкова много хора са посещавали това място, че прагът на гробницата е бил буквално протрит от човешките стъпала, поклонили се на владетеля – Бог. Вътрешността е съхранявала вещите на владетеля, оставени там при погребението му, но и най-вероятно посетителите също са оставяли своите дарове. Ограбена е през I в. от новата ера. В камерата е открита една бронзова монета, сечена по времето на Тиберий в беломорския град Амфиполис. Заради това се предполага, че тя е е била изпусната от грабителите. Те са пристигнали по нашите земи, за да потушат бунтовете на Бесите, чийто център са били именно Западните Родопи, а защо не и в землището на днешния Равногор?

Ето така е изглеждал куполът на тази гробница, преди да се срути.

За тези събития свидетелстват хрониките на Тацит. В тях той пише – траките питаха „Кои сте вие?“ Отговорили им „Ние сме, римляните. Покорителите на света“. „Ще бъдете такива, ако ни победите“ – отговорили господарите на планината. Според Тацит битката била продължителна и много кръвопролитна. Римляните победили, но в завладените територии намерили само телата на убитите си противници.

Живите били скрити в полите на планината, която така добре познавали. Те не подозирали, че завоевателите, ще похитят надгробните дарове на техните Богове, заради това и не ги скрили. Опитали се да покрият с пръст само по-голямата гробница, но съдържанието ѝ останало вътре. Римляните го плячкосали, но все пак един от предметите убягнал от очите на похитителите – златна халка с изрязани листа от венец. Именно тя е обрамчвала медальона, като халката е открита от експедицията на Китов 60 години след находката -медальон.

Първоначално гробницата е запазила своята цялост, но векове по-късно куполът се е срутил в нея и ветровете свършили своето. Запълнили я с пластове пръст, така тя стигнала почти непокътната до миналия век.

На 7 август 1987 г., привечер екипът на Китов открива втората гробница. Тя има почти същите размери, но е с по-дълъг коридор и е изградена от по-големи дялани камъни.

Това дава основание на Георги Китов да предположи, че в равногорското плато е съществувал голям племенен център, столица на голяма династия от племето Беси.  Във втората гробница същата вечер е открита конската сбруя, известна като „Равногорското съкровище“.

След отстраняване на могилния насип са разкрити две ями, вкопани в скалата под могилата. В първата очевидно е горял огън, който почти напълно е унищожил комплект за конска сбруя – юзда, сребърни и бронзови пластини за украса. В другата яма е намерен добре запазен втори комплект, състоящ се от юзда , сребърни мъниста, начелник и седем кръгли апликации от сребро с позлата. Предметите най-вероятно са изработени в края на III – началото на II в.пр.Хр.

По форма и украса начелникът е уникален. Единствен негов аналог в Древна Тракия има сред предметите от загубеното Каварненско съкровище. Двата комплекта гарнитури за конски сбруи са останки от ритуални дарове и вероятно са използвани като свещени атрибути по време на религиозен обред. Според някои изследователи той е свързан с култа към мъртвите. Следите от огън в едната яма и отсъствието на огън в другата, са основание за други учени да свързват даровете и ритуала със соларния (слънчевите божества) и хтоничния (божествата на подземния свят) култ в Древна Тракия. Очевидно ролята им в обреда е била толкова значителна, че върху жертвените ями е бил издигнат отделен могилен насип.

Изображенията върху апликациите се отличават със своя реализъм и одухотвореност и имат висока художествена стойност. Шест от тях представляват три двойки нееднакви бюстове на древногръцките богини Атина, Артемида и Нике. На седмата апликация е скулптирано крилато тракийско божество, загърнато в животинска кожа, с бръшлянови клонки на гърдите и венец на главата.