Тайният майсторски език на брациговските дюлгери никога не е бил по-достъпен за хората от сега. Благодарение на преиздадената от граждански комитет „Памет“ книга на арх. Пею Бербенлиев и Владимир Партъчев – „Брациговските майстори строители през XVIII и XIX век и тяхното архитектурно творчество“, всеки любопитен може да започне да го ползва.

Аргото на зидарите е било събрано и публикувано още през 1963 г. , а краеведът Владимир Партъчев е записвал безценните зрънца от старите брациговци, които по онова време все още си спомняли думите на своите прадядовци.

Така в крайна сметка се оказва, че известните днес думи са 496 на брой. Повечето от тях касаят професионални термини, но има и много други, които се ползвали и в бита на местното население. Чрез тайния мещровски език тайфите на майсторите можели да си говорят пред неприятели, без те да проумеят смисъла на техните разговори. Не без основание е и предположението, че по този начин те опазвали тайните на своя занаят. Нещо много важно по онова време.

И ще разберете, че това е истина, защото ще ви дадем и примери. Като този: „Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”

Казано на съвременен език, това означава:  „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”

Или: „Не му съ прета мънца у кьяфата“. – „Няма ум в главата“.

Тези разговори са предадени от майстор Атанас Терзикин, който ги запомнил от своите предшественици. Когато е писана книгата, през шестдесетте години на миналия век, дядо Атанас бил на 96 години.

Известният изследовател Стоян Аргиров публикува свое изследване през 1901 г. „Към българските тайни езици”, където посочва етимологията на събраните от него 277 думи. Авторът твърди, че между тайните езици мещровският е най-богат в лексикално отношение.

И открива, че 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 турски, 7 румънски, 4 италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход.

Според Аргиров един от най- добрите познавачи на тайния мещровски език в Брацигово е майстор Никола Каравълков „…той ми съобщи думите от дюлгерския език. Освен това, когато мало и голямо узна, че аз се интересувам от този таен език, и излязох на хорището да се полюбувам на кръшното моминско-ергенско хоро, притичаха се при мене млади и стари да ме питат дали съм записал и еди коя си дума, зная ли какво значи и еди коя си дума, та по този начин голяма е вероятността да съм събрал речи цялото лексикално богатство на този език.”

20%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be1

След идването си в Брацигово през 1770 г. дюлгерите се обособили в 28 тайфи, четири от тях останали в Брацигово, три се установили на седемте бейски чифлика в Пазарджик, а останалите обикаляли на гурбет в рамките на империята.

Когато започва възобновяването на Рилския манастир през 1816 г. чрез дюлгерския еснаф от Брацигово били повикани 7-8 тайфи заедно с първомайстор Сидор (Исидор), Никола Гюлемет, Илия Дюнин, Насе Хр. Гърнето, Петко Боз, Гизда Петко, Младен, Нольо, Славчо Рашайко, Клянчо, Рашайко, Ицо Прекум и др., които работили там до 1819 г.

В музея на Рилския манастир е запазена каменна плоча от разрушената чешма, която се намирала на около 300 м източно от манастира. Върху нея има следния надпис: „Ктиторъ Исидоръ, во време обновление Мн’срское никие ч’ тней чо’ век мастеръ Исидоръ отъ село Брацигову: при игуменъ Исая соградисе сей источникъ, года 1816.“
Тази плоча е единствения писмен документ, който свидетелства, че брациговските майстори са взели участие във възобновяването на манастира. В разказите на стари брациговски майстори се твърди, че в Рилския манастир е била определена специлана „брациговска“ стая, която се намирала южно от копривщенската.
Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство, познавайки добре качествата на камъка като строителен материал и благодарение на старите им връзки с италиански майстори, както подчертава арх.Бербенлиев, брациговци внедряват нашироко употребата на камъка и тухлите, подчиняват ги на архитектурно- художествените изисквания.
Брациговци прилагат и усъвършенстват криволинейните форми много рано и те са важна характерна черта на творчеството им. Те заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове с масивни, изградени от камък и тухли, усъвършенстат тяхната конструктивна форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин те първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането и градят истински монументални сгради: църкви, мостове, камбанарии, кули и търговски магазини.
Архитектурното творчество на Брациговската архитектурна школа е в пълно съответствие с прогресивно архитектурно развитие през Възраждането, близко и понятно на народа и отразяващо неговите стремежи и неговия вкус. Дейността на македонските българи, преселени в Брацигово, е част от онази голяма културна роля, която са играли архитектурните, художествените и резбарските школи от македонските земи за развитието на изкуствата по цялата българска земя през възрожденската епоха. Майстори-строители, бележещи архитектурно възрожденско развитие с много стил и грандиозни решения.
Къде можете да видите тайният речник на зидарите?
21%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-640

За музей на Брациговската строително – архитектурна школа не случайно е подбрана една от най – интересните и монументални къщи – Поповата , строена през 1848 година от местни майстори. Брациговските майстори строители са признати за масонско братство през ХVІІІ и ХІХ век  – с таен език и еснафска организация наброяваща 403 майстори, свой устав и печат..

Важно място във Възрожденската архитектура заемат Култовите сгради  Брациговските майстори били прочути със своето майсторство и  и умения да обработват камък и да строят просторни църковни помещения. Те са най – търсените майстори от Рилския манастир до Одрин и от Стара планина до Родопите.

Дело на нашите майстори са църквите „ Света Богородица „ в Пазарджик – паметник под закрилата на ЮНЕСКО, „ Света Марина „  в Пловдив , „Света Неделя „ в София. Двете църкви на майстор Никола Троянов – „ Свети свети Петър и Павел” в Сопот и ” Свети Никола” в Карлово са едни от най- прекрасните възрожденски творби и много други.

Наричат ги оперативни масони, заради:

20%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be2

Пропорции в златното сечение
Изобразяването на дюлгерския знак (печатът на Соломон)
Изображения на равностранни триъгълници, всевиждащото око и други масонски символи.