В Брацигово: 496 тайни думи си разменяли местните майстори – дюлгери

Тайният майсторски език на брациговските дюлгери никога не е бил по-достъпен за хората от сега. Благодарение на преиздадената от граждански комитет „Памет“ книга на арх. Пею Бербенлиев и Владимир Партъчев – „Брациговските майстори строители през XVIII и XIX век и тяхното архитектурно творчество“, всеки любопитен може да започне да го ползва.

Аргото на зидарите е било събрано и публикувано още през 1963 г. , а краеведът Владимир Партъчев е записвал безценните зрънца от старите брациговци, които по онова време все още си спомняли думите на своите прадядовци.

Така в крайна сметка се оказва, че известните днес думи са 496 на брой. Повечето от тях касаят професионални термини, но има и много други, които се ползвали и в бита на местното население. Чрез тайния мещровски език тайфите на майсторите можели да си говорят пред неприятели, без те да проумеят смисъла на техните разговори. Не без основание е и предположението, че по този начин те опазвали тайните на своя занаят. Нещо много важно по онова време.

И ще разберете, че това е истина, защото ще ви дадем и примери. Като този: „Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”

Казано на съвременен език, това означава:  „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”

Или: „Не му съ прета мънца у кьяфата“. – „Няма ум в главата“.

Тези разговори са предадени от майстор Атанас Терзикин, който ги запомнил от своите предшественици. Когато е писана книгата, през шестдесетте години на миналия век, дядо Атанас бил на 96 години.

Известният изследовател Стоян Аргиров публикува свое изследване през 1901 г. „Към българските тайни езици”, където посочва етимологията на събраните от него 277 думи. Авторът твърди, че между тайните езици мещровският е най-богат в лексикално отношение.

И открива, че 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 турски, 7 румънски, 4 италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход.

Според Аргиров един от най- добрите познавачи на тайния мещровски език в Брацигово е майстор Никола Каравълков „…той ми съобщи думите от дюлгерския език. Освен това, когато мало и голямо узна, че аз се интересувам от този таен език, и излязох на хорището да се полюбувам на кръшното моминско-ергенско хоро, притичаха се при мене млади и стари да ме питат дали съм записал и еди коя си дума, зная ли какво значи и еди коя си дума, та по този начин голяма е вероятността да съм събрал речи цялото лексикално богатство на този език.”

След идването си в Брацигово през 1770 г. дюлгерите се обособили в 28 тайфи, четири от тях останали в Брацигово, три се установили на седемте бейски чифлика в Пазарджик, а останалите обикаляли на гурбет в рамките на империята.

Когато започва възобновяването на Рилския манастир през 1816 г. чрез дюлгерския еснаф от Брацигово били повикани 7-8 тайфи заедно с първомайстор Сидор (Исидор), Никола Гюлемет, Илия Дюнин, Насе Хр. Гърнето, Петко Боз, Гизда Петко, Младен, Нольо, Славчо Рашайко, Клянчо, Рашайко, Ицо Прекум и др., които работили там до 1819 г.