06%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f-%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%bc

832 страници с твърда корица – за първи път на български език излизат оригиналните приказки на Братя Грим. Само сте чували за тях.

В превод по оригиналните немски текстове на прословутите приказки, събрани и разказани от Якоб и Вилхелм Грим. Изданието включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки, както и подробен предговор.

Книга от историята и за историята. Оставила дълбока следа във всяка сфера на изкуство, обединила германците в една държава, променила разбиранията на света за фолклор, дала отправна точка на стотици учени до края на дните им, превърнала се в творческа основа за многобройни велики умове, създала частица от съзнанието на всички ни, според някои „Детски и домашни приказки” е най-четената художествена книга след произведенията на Уилям Шекспир.

Приказките имат финал, който не очаквате и съвсем не са само за деца.

Превод, бележки и приложения: Слави Ганев
Корица: Христо Чуков

Излизат на пазара на 19 декември, понеделник

Цена: 27.90 лв.
ЖАБОКЪТ-ЦАР ИЛИ ЖЕЛЕЗНИЯТ ХАЙНРИХ
Имало някога една царска дъщеря. Веднъж тя отишла в гората и седнала на студения кладенец там. От всичките си играчки обичала най-много една златна топка, която с наслада хвърляла високо, а после улавяла още във въздуха.
Не щеш ли, запратила кълбото толкова нагоре, че като протегнала ръка и разперила пръсти да го хване, то паднало на земята и се затъркаляло ли, търкаляло, докато не цопнало във водата.
Княгинята погледнала изплашено натам, ала кладенецът бил толкова дълбок, че дъното му се губело от поглед. Тогава тя заридала жално:
– Ех, всичко бих дала, само ако можех да си върна топката: роклите ми, скъпоценностите, перлите, и каквото още има на тоя свят. Докато скърбяла тъй, един жабок показал глава над водата и казал:
– Княгиньо, какво те наскърбява толкова?
– Ах – възкликнала тя, – с какво може да ми помогне някакъв отвратителен жабок! Златната ми топка падна в кладенеца.
– Не ме блазнят твоите перли, скъпоценности или пък рокли – казал жабокът, – но приемеш ли ме за приятел, ако мога да седя до теб, да се храня от златната ти чинийка, да спя в креватчето ти, ако обещаеш да ме обичаш и цениш, ще ти донеса топката.
„Гледай какви ги дрънка глупавият жабок – помислила си царската дъщеря.
– Ще си остане във водата, но сигурно може да ми донесе играчката, затова ще се съглася.
– Добре, от мен да мине, само да ми донесеш златната топка и ще получиш всичко, каквото искаш.
Жабокът потопил глава под водата и се гмурнал надолу. Не изминало много време, и той отново се появил на
повърхността с топката в уста, и я хвърлил на земята. Щом видяла играчката си, царската дъщеря се втурнала към нея, грабнала я и така се зарадвала пак да я подържи, че не помислила за нищо друго, а направо тръгнала към вкъщи.
– Почакай, княгиньо – извикал жабокът след нея, – вземи ме със себе си, както обеща!
Ала тя не щяла и да чуе.
На другия ден царската дъщеря седяла на трапезата, когато чула, че нещо идва по мраморното стълбище: плич-плач, плич-плач! След малко то похлопало на вратата и извикало:
– Княгиньо, най-млада княгиньо, отвори ми!
Тя се втурнала и отворила. На вратата стоял жабокът, за който напълно била забравила. Ужасена, тя бързо затръшнала вратата и отново се върнала на трапезата. Царят обаче забелязал, че сърцето ѝ препуска.
– От какво се страхуваш? – попитал той.
– Навън има един отвратителен жабок – отвърнала тя. – Той извади златната ми топка от кладенеца и аз му обещах, че ще ми бъде приятел. Реших, че никога не би посмял да излезе от водата си, а ето че е на прага пред вратата и иска да влезе.
В същия миг жабокът почукал за втори път и извикал:
- Княгиньо най-млада, отвори, не помниш ли вчера какво ми обеща там – край кладенеца хладен? Княгиньо най-млада, отвори.
– Трябва да държиш на обещанията си – казал царят, – отиди да отвориш вратата на жабока.
Така и направила, а жабокът скокнал вътре и продължил да я следва по петите, докато не стигнали до нейния стол.
– Сложи ме на стола до себе си– викнал жабокът, когато тя седнала.
Княгинята не желаела да стори това, но царят настоял.
– Сега премести златната чинийка по-близо – казал жабокът, вече настанен, – искам да се храним заедно от нея.
Тя била длъжна да направи и това.
– Уморих се и ще поспя – казал жабокът, когато се нахранил до насита, – занеси ме в стаичката си и оправи креватчето, за да си легнем.
Царската дъщеря се стреснала, като чула това, защото се страхувала от студенокръвния жабок. Не смеела да го докосне, а сега се налагало той да легне до нея в креватчето.
Тя заплакала и възнегодувала. Това разгневило царя, който ѝ заповядал да спази обещанието си, за да не се посрами. Нищо не помагало, трябвало да изпълни желанието на баща си, но в душата си изпитвала люта ярост. Хванала жабокас два пръста и го понесла към стаята, легнала в креватчето и вместо да го положи до себе си, го хвърлила – тряс! – на стената.
– Сега ще ме оставиш на мира, отвратителен жабок такъв!
Ала жабокът не паднал мъртъв, вместо това се приближил към леглото като прекрасен млад княз. И се превърнал в най-милия ѝ приятел, а тя започнала да го цени, както била обещала, и след това заедно заспали удовлетворени. На сутринта обаче пристигнала прелестна карета с осем коня, златоблестяща и украсена с пера. С тях бил верният на княза Хайнрих, който тъй се покрусил от някогашното преобразяване на господаря си, че обковал сърцето си с три железни обръча, за да не се пръсне от мъка. Князът седнал
в каретата с царската дъщеря, а преданият му слуга застанал отзад, за да отпътуват към царството си.
Като изминали част от пътя, князът чул зад себе си силен пукот. Извърнал се назад и викнал:
- Хайнрих, каретата поддава!
- Не, княже, каретата е здрава,
скъса ми се обръч от сърцето
от каква мъка само бе обзето,
докат’ бяхте в кладенец дълбок,
докат’ бяхте там като жабок.
Още веднъж и още веднъж чул князът пукот и помислил, че каретата поддава, но това били обръчите, които сърцето на верния Хайнрих разкъсвало, понеже господарят му вече бил свободен и щастлив.