21%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2

Пазарджишката културна общественост се сбогува днес с поета Атанас Иванов. Едно от най-добрите пера на Пазарджик никога повече няма да проскърца върху белия лист.

Атанас Иванов другаруваше с поета Иван Динков, беше един от любимците на починалия тази година Димитър Попов, обичаше поезията на Митко Начев и Борислав Петров, подчиняваше се на препоръките на литературния критик Никола Иванов. Беше ценен от всички тях и нас, неговите читатели.

Беше носител на много литературни награди – местни и национални.

От всичко, най-много обичаше своето родно Памидово.

От години насам Атанас Иванов живееше мизерно, но никога не се е оплаквал от съдбата си. Преди години бе покосен от инсулт, който предизвика трайни увреждания на двигателния му апарат и често той можеше да бъде забелязан да се предвижва с проходилка за възрастни край „Лидл“ и други големи магазини в областния град. Обичаше да среща приятели и да си говори с тях. За всичко. Съболезнования към близките му.

Поезията на Атанас Иванов ще остане.

Почивай в мир, Наско.

И благодарим за стиховете.

21%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%813 21%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%814

БЛАГОСЛОВ

Тоя дъжд – тоя пролетен дъжд…
Тия капки от страст полудели…
И жените в цъфтящата ръж
срещу мен от години поели.
Мои мили жени – аз съм тук.
Плиска дъжд върху моята стряха
и от синия нощен капчук
озарено сърцето ми маха.
Тоя дъжд. Тоя пролетен дъжд –
утре вечер ще спре неизбежно.
И ще тръгне мълвата надлъж,
че в сърцето ми нямало нежност.
Ще си тръгнете с облака бял.
Ще се сгушите в близкото лято.
Мои птици от слънце и кал…
Мои мили жени – непознати.
Тоя дъжд. Тоя пролетен дъжд…
В него няма любов и обида!
Тая ръж – тая цъфнала ръж –
сред която не мога да ида…

21%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5 21%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b52