В чест на утрешния национален празник ученици от Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик се самоорганизираха и застанаха на почетен караул пред паметника на спасителя на града Ованес Съваджиян, на площадчето срещу бившата Автогара.

До обяд момчетата и момичетата от школото ще се сменят за почетна стража, а в 12 ч. техни съученици ще се съберат на паметника и ще направят шествие по улиците на града. По думите на децата това е един от начините да се отдаде почест на човека, който е рискувал живота си, за да запази града и комуто не се отдава заслуженото по време на Националния празник.

02март2

Ованес Съваджиян е роден през 1844 година в град Едирне / днешен Одрин, Турция в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи / някога Одрин е бил в българските земи /, говорил свободно български език. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва “Роберт колеж”* в Цариград.

Малко известен е фактът, че след Освобождението на града /два дни след постъпката на скромния арменец/, временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години.

Удостоен е с шест ордена:трите степени на “За гражданска заслуга” и “Свети Александър”—също трите степени. В знак на признателност през 1925 година тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица “Арменска” на “Ованес Съваджиян”. През 1938 година Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972 година е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 година в началото на улица “О. Съваджиян” , на кръстовището с бул.“Георги Бенковски“, в началото на някогашната „Арменска “ махала.

Ованес Съваджиян умира на 14 октомври 1906 година в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 година и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани.
На редовна сесия на Общински съвет-Пазарджик на 29 юни 2001 година с Решение № 92 , общинските съветници с пълно единодушие обявиха за “Почетен гражданин на Пазарджик”- посмъртно, героят Ованес Съваджиян.

Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание / 1876 г. /.

02март1

Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджиян поема настаняването и прехраната им. И не само това , свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите.

Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджиян, когато на въпроса на представителите от втората комисия:”Господин Соваджиан, какво Ви дължим за помощта?”—той отговаря:”Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!”.

Този свой дълг , той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче /Атанасчо/, чийто родители са избити зверски в героичния родопски град Батак.
Но Съваджиян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик.