* Снимка – Туристическо-информационен център Велинград

Велинградчани знаят легендата за езерото Клептуза, по-любознателните туристи също я научават, когато се разхождат край красивото езеро, което не губи своето очарование, въпреки че от много време насам постройките край него са занемарени.

В последните дни негодуванието на местните хора е насочено именно към този факт, а разрешението на проблема е в ръцете на местната общинска администрация.

Езерото всъщност е огромен карстов извор, който не губи температурата на водата, нито намалява, нито увеличава обема си. В бистрите води преди време имаше водни колела, а също така и лодки. Върбите надвесени над водата, продължават да „плачат“ и днес. Но гледката като цяло е тъжна.

Легендата гласи, че в далечни времена, в селото разположено в този край на града – Чепино, живеела красивата девойка Клепта. Тя принадлежала към местния род Уза. Тя се славела като много работно и добро момиче, влюбила се в момък, който много я харесвал и искал тя да стане негова съпруга. Родителите на момичето обаче имали други планове. Те искали да я задомят за богат и известен мъж. Клепта не се съгласила и тръгнала да бяга от дома си. Скрила се в гората край селото, където трябвало да я чака любимият ѝ, но вместо да види него там срещнала на турска потеря.

Подгонили я и тя тръгнала да бяга. Те били на коне и нозете ѝ вече не издържали, тогава тя се помолила на Бога да се разтвори земята и да я погълне. Молитвата ѝ била толкова искрена и силна, че Господ се смилил и разтворил недрата на поляната, до която дотичала Клепта. Тя потънала в бездната и в този момент от там бликнал извор, бистър и топъл като сълзите ѝ. Буйната вода помела потерята и издавила нейните преследвачи.

Огромното езеро и до днес е наречено на прекрасната Клепта, която вградила себе си завинаги в мястото на топлото езеро.

Местността е обявена за защитена през далечната 1966 година. Цялата площ на защитената територия – е 412 хектара. Изворът има дебит 580-1180 литра в секунда. Част от водата на извора се използва за водоснабдяването на Велинград и рибарници, а друга част пълни две красиви изкуствени езера обградени с плачещи върби.