В навечерието на 24 май в сайта PZdnes.com ще ви представим позабравени имена на просветители, отдали своя живот за създаването на училища в Пазарджик. В поредица от материали ще ви срещнем с емблематични имена в книжовния живот на града.

Ако сте разглеждали катедралния храм „Успение Богородично“ в пазарджик със сигурност сте попадали в единия от двата странични параклиса, разположени непосредствено след входа в основния корпус на пищната църква. Вляво, точно до една от вътрешните колони се намира гробът на епископ Дионисий.

IMG_0264

Кой е този човек и защо е бил погребан в църквата?

Той е роден в днешен Драгор, някогашно Меликадъново през 1765 г. В селото по онова време живеело смесено население от българи и турци. Бъдещият епископ бил изпратен от родителите си да учи абаджийство сиреч шивачество в Пазарджик, но ученолюбивото момче се научило да пише и чете на гръцки език. Когато навършил пълнолетие той се задомил в Пещера, където вероятно е имал и дюкян. Любовта към книгите и смъртта на съпругата му, след няколко години го отвели в Света гора, където след няколко месеца той приема йероманашеска титла и става монах в Зографския манастир. Парадоксалното е това, че едва там се учи да чете и пише на български език.

Заради вярна служба е изпратен в Пазарджик с мисия да ограмотява населението и да служи в местния храм. Малко след завръщането му тук Патриаршията го ръкополага за Агатоникийски архиепископ и това се случва около 1790 г. Скоро след това фанариотите го наклеветяват пред Гаванозооглу, че чете светите писания на черковно-славянски вместо на гръцки и това води до ново изгнание в Света гора. Миряните обаче се явили с прошение пред бея и му доказали, че имат нужда от своя духовен водач. Беят не се нуждаел от размирици и решил да удовлетвори просбата им. Така Дионисий отново се върнал в града и бил посрещнат от населението с цветя и поклони.

След заминаването на Дионисий изгоряла и тогавашната църква „Света Богородица“, тя била направена изцяло от дърво и хората заподозрели, в пъкленото деяние поклониците гръкомани. При завръщането на Дионисий започнал градежът на следващата „Света Богородица“ в 1801 г. Двадесет и две лета по-късно епископ Дионисий със свои средства изградил в двора ѝ първото общобългарско училище, което пазарджиклии наричали Владишкото школо.

В него имало двама учители – Грикентий, който преподавал български език, а Атанасий обучавал децата и възрастните на гръцко писмо. Духовникът Дионисий всяка събота събирал сиромасите в църковния двор, за да ги нахрани и им прислужвал лично.

Умира през 1827 г. и е погребан с почести в двора на храма, както бил и е все още обичаят. девет години по-късно построената от него църква отново е подпалена. Това накарало местните първенци да потърсят брациговските майстори – строители и да им възложат построяването на голям каменен божи дом. При проектирането му, дворът на някогашната малка църквица попаднал на мястото на днешния вътрешен параклис. Така епископ Дионисий завинаги спи под покрива на вечната църква.

когато влезете там, непременно му се поклонете и запалете свещица, в памет на човека, който е запалил първата искра на града в битката за духовно и физическо освобождение. Не всички икони в днешния храм са датирани. Най-старата е „Св. Дионисий“ от 1815 г. и е била рисувана за молитвения дом съграден от епископ Дионисий. Иконата е оцеляла като по чудо от пожара унищожил църквата през 1836 г.

Тази година се навършват 180 години от построяването на храм „Успение на Света Богородица“. На 10 май в Регионален исторически музей – Пазарджик ще се открие изложба с църковни книги и утвар. Там ще бъде изложена и единствената литография на епископ Дионисий.