Продължават честванията по повод 180 години от построяването на катедралната църква „Успение Богородично“ гр.Пазарджик. С благословението на Пловдивския митрополит Николай през месец май в Регионален исторически музей гр. Пазарджик ще бъде открита изложба на църковни книги и утвар, собственост на храма. Официалното откриване на експозицията ще бъде на 10-ти май, в деня на възстановяване на Българската Патриаршия, от 18:00 часа. Жителите и гостите на града ще могат да се запознаят с наследството на храма до 5-ти юни.

1. Архитектурата

Храмът „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик е образец на спазването на златното сечение, тя е единствената църква в страната от епохата на Възраждането, която е създадена с такава прецизност. Погледната отвън, църквата представлява едно тяло, покрито с двускатен покрив.

08богородица1

Освен начинът на подреждане на прозорците, нищо друго не загатва за вътрешното сложно и разнообразно съчетание на пространствата. Прелестният изглед на храма дължим на майстор Никола Томчев (1797 – 1868), който заради уменията и организаторските си качества получил прозвището Устабашийски.

Никола Томчев е син на преселници от Костурско, които се заселили в Брацигово. Той е роден в малкото родопско градче, а на майсторлък се е учил от своите близки. Сведения за неговия живот дава съпругата му баба Божа, която е разказвала на своите деца, внуци и правнуци за живота на дядо им Кольо. Той имал много добродетели, рядко повишавал тон, бил грамотен и много почитан от останалите членове на еснафа.

Църковните настоятели от Пазарджик го поканили през 1836 г. да съгради храма „Успение Богородично“, защото предишният бил изгорял.

Църквата е построена през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Преди да започне строителството майсторът направил проучване на терена, а след като установил, че подпочвените води са високи, наредил в почвата да се набият греди-пилони, върху тях била изградена дървена скара и чак тогава се поставили темелите. Майстор Томчев бил запознат това, че подпочвените води няма да увредят целостта на дървото и основите няма да поддадат лесно. И на практика се оказал прав, църквата устояла на природата повече от сто години. Нейният ремонт бе правен преди близо десет години, точно поради избиването на подпочвените води, които доведоха до различни повреди.

Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на Свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай, в мъжкото. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

Същият майстор е направил и църквата на Пловдивската митрополия – „Света Марина“, мъжката баня в кв. Лъджене на Велинград и голям мост над Марица.

„Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м.

2. Иконостасът

08богоро
За изработването му са били необходими голяма за времето си сума пари – 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат  заем от Виенската банка.

Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции.

Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата „История на църквата „Св. Богородица“ в гр. Пазарджик“, иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.

Иконостасът е под закрилата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори, начело с Макрий Негриев Фръчковски, чийто гроб е зад олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа.

3. Иконите

08станислав

В храма има икони от Станислав Доспевски, най-старата църковна утвар е запазена още от първата църква, която е била строена от дърво през XVII в.

Не всички икони са датирани. Най-старата датирана икона е „Св. Дионисий“ от 1815 г., от времето на епископ Дионисий.

Друга стара икона е „Св. Богородица“, подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.

Тя е и една от най- посещаваните. Архиерейското наместничество в Пазарджик постави специална книга, в която миряните да могат да записват чудесата, които е сътворила за тях чудотворната икона на Света Богородица в едноименния храм и по този начин да удостоверяват истинността им.

Най-разпространеното чудо, което се е случило с иконата е, че първоначално тя е била поставено на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава почти незасегната, въпреки огнената стихия. След това Божията майка е била свалена в храма, където е поставена от дясно на олтара.

Недатирани икони са „Св. Богородица“, която се намира вляво от иконостаса; „Исус Христос“ – вдясно, „Св. Димитър“, „Св. Георги“, „Св. Иван Рилски“, „Св. Иван Кръстител“ и други.

През 1914 г. храмът бил изцяло обновен и изписан от наши художници, начело с внука на Макри Фръчковски – художника Апостол Христов. По стените на църквата били изписани образите на св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Цар Борис, св. Трифон и други.

Скоро бе правен основен ремонт на стенописите на църквата, като тя отново грейна и привлича със своята красота и пищност.

4. Балконът, емпорията – женското отделение

08балкон

Малцина знаят, че в миналото мъжете и жените не стоели на едно място в храма. Жените трябвало да бъдат отделени на горния етаж, от където заедно с децата наблюдавали църковните ритуали на всеки празник или по време на неделните литургии. И днес можете да се изкачите по каменното стълбище до балкона и да погледнете отгоре. В по-късно време там качвали черковния хор, а великолепната акустика в храма, създавала още по-голяма внушителност на ангелогласните песни.

5. Параклисите

Те са два, в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай, в мъжкото. И тъй като това не говори почти нищо, ако влизате в притвора и преминете трите стъпала, за да влезете в предверието, ще се озовете в помещението, където се палят свещите за здраве и за починалите.

Вляво от вас е женското отделение и параклисът Свети Арахангел, в който се намира гробът на епископ Дионисий, първият учител в Пазарджик, а вдясно е параклисът Свети Николай. В момента той е действащ и се ползва за различни обреди.