Празникът на славянската азбука е бил отбелязван още през Среновековието, разказа преподавателят по философия и история от ЕГ“Б.Брехт“ – Костадин Пампов. В хроника от ХII в. до нас достига информация, че след възраждането на Второто българско царство, по идея на епископ Василий – царете Асен и Петър организират през април на 1186 г. тържествено честване на годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България. Според хрониката след тържествена литургия в църквата „Свети Димитър Солунски“ във Велико Търново, пред насъбралия се народ били четени произведенията на Климент Охридски и Константин Преславски.

Кирил и Методий са канонизирани като светци в края на IX в. Най-старите исторически сведения за честването им са от XII в. Тогава се утвърждава и 11 май като ден, в който се почита паметта и на двамата свети братя. Преди това най-често срещаните поминални дни за славянските учители били дните на тяхната смърт – 14 февруари за Константин-Кирил и 6 април за Методий. От края на XIV в., т. е. след включването на българските земи в диоцеза на Вселенската патриаршия, имената им вече не присъстват в «Месецословите». (Димо Чешмеджиев «Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове»,  София, 2001 г.)

В статия, публикувана във в. „Оборище” (бр. 12 от 1964 г.) Л. Георгиев посочва, че „Славянските просветители са били чествани още през XVII в. в Русия като светци, но по отделно и на различни дати. В България идеята да се честват Кирил и Методий в един и същи ден е дадена от панагюреца Велко Радов Королеев. В календара на стр. 47 дядо Велко (Велко Р. Королеев) е поместил данни за Кирил и Методий, за техния произход. За първи път той предлага 11 (24) май да се чества като ден на двамата заслужили славянски просветители. Това предложение, което става действителност, е най-голямата заслуга на Велко Королеев. Той избира датата 11, за да изрази равните заслуги на двамата братя и месец май, когато всичко се пробужда за нов живот…” („Велко Радов Королеев-Панагюрца и неговия „Месецослов” или „Календар вечний” – Цариград – 1853 г.”, стр. 55, София, 2008 г.)

Включването обаче на имената на славянските първоучители от Велко Р. Королеев в неговия «Месецослов» през 1853 г. има по-фундаментално значение. Това е своеобразна тяхна втора канонизация. Тя именно съдържа гледната точка на Велко Р. Королеев по отношение на Кирило-Методиевия ден. След тази втора канонизация, т. е. след като св. св. Кирил и Методий получават подобаващото им се място на светци в българския християнски календар, следват и първите по-организирани чествания на тяхното дело на 11 май.

Арменски летописи от 1813 г. посочват пък, че равноапостолите са почетени на 22 май 1813 г. в Шумен. Но съвременната наука смята, че за пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г., пред епархийското училище, носещо тяхното име.

Инициативата е на Найден Геров, а датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София. Празникът на Кирил и Методий се чества и сред българските имигранти в Румъния и Русия, сред родното ни студентство в чужбина, дори сред сънародниците ни, заточени в Диарбекир.