Мариана Проданова е класен ръководител на I „А“ клас в СУ“Георги Брегов“. Фокусът към нея бе насочен от родителите, за чийто деца се грижи и ограмотява. Те изказват своята благодарност към нея, заради търпението, вещината и мъдростта, с които подхожда към малчуганите. Вероятно това е и причината, поради която те я обичат и се отнасят към нея като към своя приятелка, майка и наставница едновременно.

За Празника на буквите Мариана Проданова е подготвила стихче за всяко дете от класа, но не онези стандартните, които помним от своето първолачество, а стихче, което тя самата е написала и което в няколко реда характеризира детето.

Кариерата ѝ започва по разпределение в гр. Ветрен през 1987 г., а малко след това тя се мести в Пазарджик, като до днес преподава на начален курс в СОУ“Георги Брегов“. Това е седмият ѝ випуск.

В днешния празничен ден, публикуваме и интервюто с нея.

IMG_0802

По какво се различават днешните деца от тези, кото имахте при старта на кариерата си?

Днешните деца не са по-различни от децата преди двадесет години, днес в класа, аз имам деца, на чийто родители съм преподавала. Децата са много креативни, а това, което аз очаквам и изисквам от тях е да се научат да мислят, да се научат, че сами могат да се справят с всеки проблем, който се изправи пред тях. Смятам, че това е важно и за бъдещето им. Учителите са творчески личности, но не всеки обича да го показва. Опитът ме е научил, че ако искам да бъда близо до тях, трябва да се променямяме заедно. Важно мое правило е да ги науча да превърнат четенето в удоволствие, а не в задължение. Има и винаги е имало разлика в генерациите.

Децата днес имат активен мозък по отношение на телефона, на компютъра, например. Вещи, които техните родители не са имали в първи клас. По този параграф разликите са видими и осезаеми. Спомням си, че в някоя от годините, когато исках да намерят материали за Иван Вазов, например, едно от децата само натисна дисплея на телефона си и каза: Иван Вазов. След две минути вече имахме достъп до абсолютно цялата информация за него в интернет. Нещо, което не можеше да ни си случи на нас, в миналото. Това е и причината днешните деца да не изпитват потребност да учат наизуст. Те имат в телефона си целия продукт, който за нас беше въпрос на търсене по библиотеките.

В същото време, ако в семейството има четящи хора, това се отразява и на поведението на децата. Те също добиват потребност да се докосват до хартиената книга.

IMG_0803

Как успявате да фокусирате вниманието им?

Както казах, децата обичат да им се обръща много внимание. Днес те откриват света за себе си. Трябва да има някой, който да им дава отговори и това не са телефоните. Заради това се старая да направя часовете приятни за тях и да ги провокирам по някакъв начин, те самите да се почувстват творци.

В първи клас създаваме една тетрадка, която сме нарекли „Работилничка за четене“. В нея отразяваме, какво сме прочели, имаме информация за авторите на любимите си книжки, рисуваме любимите си герои от произведенията. Тази тетрадка ще ни съпътства докато я запълним, а след това ще създадем нова. За Празника на буквите всяко дете прояви творчество и заедно създадохме много положителни емоции на родителите.

Много често прилагам и нещо друго, понякога децата се сочат с пръст и казват, „еди кой си не може, да чете бързо“. Не искам те да имат подобни отношения помежду си, щом са в една класна стая и заедно работят по една задача, те трябва да имат усещането за общност, за екип. Те трябва да се подкрепят взаимно, да си помагат и да се насърчават.

Заради това ги накарах да вземат по два листа. На единия да напишат – „Аз мога“, а на другия „Аз не мога“. Като всяко дете написа какво умее и какво не умее. Когато сравнихме листчетата се оказа, че този, който може да чете бързо, не може да рисува, а онзи, бавният, е отличен математик. Така се постарах да им покажа, че неможене няма. Просто всеки с различна бързина върши различни работи. Заради това е важно да им се създават такива ситуации и предизвикателства, които формират и характерите, а не само грамотността и смятането. Защото училището освен знания, възпитава и човечност.

Избягвам да ги критикувам остро, защото знам, че за да получиш уважението им, ти трябва да ги уважаваш. Като личности, защото всеки един от тях, независимо от своята невръстност, е личност. Това много често липсва в семейството и аз се опитвам да го обясня на родителите. Те трябва да уважават тази мъничка личност, която имат привилегията да са родили и да виждат всеки ден.

Учителят в началния курс има голяма сила, учителят има смисъла на закон и заради това им давам всичко от себе си, което мисля, че е положително за тях. Включително и създаването на определени правила на поведение, спазването на определени норми. Още на първата родителска среща поисках и от родителите да спазват три правила: да не идват в класната стая след като са пушили, да не дъвчат дъвка по време на родителските срещи и да не превеждат децата си през тревните площи, за по-напряко, като ги водят на училище.

Много пъти съм споделяла, че аз съм имала възможността да направя своя избор да бъда учителка. И влизайки в класната стая, аз съм приела и съм наясно с условията, които получавам в тази сграда. Старая се да съм наясно със себе си. Добър учител е онзи, който е убеден, че неговото място е тук и никъде другаде. Ако учителят е постоянно недоволен, че парите не стигат, че работи тази работа по принуда, а е искал да има друга професионална реализация, тогава нещата не му се получават. Учителството е осъзнат избор и всеотдайност на професията.

IMG_0807

Семейството или училището възпитава? Важно ли е възпитанието?

Семейството в момента е нездраво като социална единица. Спомняте си, преди години ни учеха, че то е основната клетка на обществото. Днешните родители са плод на новото време, по пътя на прехода, някъде се изгубиха ценностите и изискванията. Изчезна респектът както към училището, така и към семейството. Не знам как ще прозвучи, но голяма част от днешните родители на първокласници живеят без брак, други за по три -четири години са успели да се разведат и отново да се задомят, трети са самотни майки. Представете си как живеят децата при това положение. Те не могат да бъдат балансирани вътрешно. Няма как да седнеш да четеш книжки, когато в другата стая мама и тате се карат. Или тате въобще отсъства и ти не знаеш кога ще го срещнеш отново. Това тревожи децата, създава им комплекс и чувство за несигурност. Щом в семейството нещата не вървят, това рефлектира и върху децата. Често и те самите го споделят.

IMG_0800

Как влияят социалните мрежи и интернет на вашето общуване и на техните виждания за света?

Интернет и телевизията, колкото са полезни, толкова са и вредни, от гледна точка на това, че не можеш да контролираш съдържанието, на което ще попаднат децата. Случвало се е и тук в междучасието да ги видя скупчени около нечий телефон. Най-често гледат клипчета с животни, надпревара с автомобили или игри, но няма как постоянно да се взираш в тях изпитателно. Трябва да свикнем с тази форма на „свобода“, но в същото време да ги научим – кое е полезно за тях и кое би им навредило. Сляпото подражателство на един герой не е най-доброто, което може да направи едно дете. С този випуск съм много щастлива, защото всички деца са от хубави семейства, амбициозни, можещи и се надявам, че успяхме заедно с тях да създадем един хубав отбор от добри и талантливи деца.

Какво пожелавате на своите колеги днес?

На колегите, на децата и техните семейства, здраве и успех. Искам да им посветя и това стихотворение, което съм написала за 24 май.

 

Празник

Днес слънцето по-ярко свети

и всичко по-различно е навън.

Вървят децата с празнични букети

градът оглася се с камбанен звън.

 

Днес всеки с гордост изговаря

онези светли, древни имена.

Онези будни двама братя –

намерили в тъмата светлина.

 

И даже беловласата старица

в ръцете цвете стиска със любов.

И тя си спомня първите чертици

и първия, най-важния урок.

 

Че няма  по-голяма сила

от знанието и грамотността.

Тя времето навек е победила

и дала ни е мъдростта.

 

И дала ни е онзи огън,

който в книгите блести.

Издигнала един народ поробен

до най-високи висини.

 

Днес слънцето по-ярко свети

и всичко по-различно е навън.

И цял народ полага цвете,

огласян от камбанен звън.

 

Мариана Проданова