05момиче

Всяко селище има своите приказки, предания и легенди. Сгушеното в подножието на Родопите село Бяга не прави изключение. От незапомнени времена тук се разказва легендата за Бялата буля. Тя броди край темелите останали от някогашния огромен манастир Свети Атанасий Атонски и пази всички пътници, които се нуждаят от закрилата ѝ.

Преданието разказва, че манастирът имал мъжки и женски метох, той просъществувал до края на XV в. и когато турците навлязли дълбоко в тези земи, решили да го опожарят, за да може по този начин да бъде премахната цялата книжнина и знание, които се криели зад стените на светата обител. Отдалеч манастирът приличал на бял каменен град.

Всичко се случило през зимата, от високата камбанария монасите видели, че откъм Козарско идват големи орди с редовна войска. Те скрили в мазетата на манастира голяма част от книгите си, но летописът с неговото създаване и развитие, който бил изписан на заешка кожа.

Монасите били книжници и духовни хора, те очаквали, че поробителите ще се спрат пред стените на храма и сами отворили портите, за да могат турците да се убедят, че тук няма бунтовници и нищо страшно не се върши отвъд знанието им.

Монахините се изпокрили по килиите си, за да не бъдат похитени, а най-младата от тях била извикана от игумена на мъжкия метох. Той наредил, тя да се облече в бяла роба, да се забради с бяла кърпа и през таен заден вход, да изнесе със себе си клепалото на манастира, златен кръст, икона на Свети Атанасий, Библията и хрониката, загърната в друга кожа. Трябвало да стои навън докато ордите отминат и ако всичко се размине, да се върне заедно със свещените предмети. Монахинята изпълнила заръката и се изкачила високо на хълма, за да може да наблюдава онова, което се случва в обителта.

Вместо с мир обаче ордите нахлули с изправени мечове, започнали да убиват монасите, плячкосали позлатената църковна утвар, голямата камбана на камбанарията, изболи очите на иконите и стенописите, започнали да събарят зидовете. Гъсти облъци дим се извили към небето, защото женският метох бил запален и в него изгорели всички монахини. Бялата монахиня чувала крясъците и стоновете им. Виждала как манастирът потъва в пепелта от огъня, а белите му стени стават черни. Разбрала, че никой и нищо там не е пощадено.

Тогава открила голямо дърво, което имало хралупа в себе си и пъхнала вътре всички вещи, които носела. След това се спуснала по склона и сама влязла в манастира, за да бъде посечена от ятаганите.

Дълги години никой нищо не знаел за нея, докато една нощ местен мъж решил да превози стоката си от Бяга към Пазарджик. Хванал пътя, който минавал край манастира и докато минавал край него, от небето се спуснала мъгла. От мъглата изплувала чудно красива девойка, която му разказала за манастира, който отдавна тънел в забвение. Показала му и мястото, където скрила клепалото.

Мъжът се изплашил до смърт и се върнал у дома. Страхувал се да сподели чутото, но не след дълго го разказал на местния свещеник. Никой не му повярвал.

Дошло Априлското въстание. Синджир от участници в него били поведени по същия път кам пазарджик. На същото място мъглата се появила отново. От нея изплувала Бялата буля и само при вида ѝ, заптиетата се разбягали, а окованите се откъснали от оковите си и станали хайдути.

В по-нови времена кола с полу-пияни младежи се връщала от дискотека в Пазарджик. Тримата от общо четирима пътници спели, а водачът се  унасял, когато изведнъж и четиримата се сепнали от внезапното спиране на автомобила. Ококорено гледали как бяла жена, сякаш изтъкана от мъгла, се била подпряла с двете ръце на предницата на колата и също ги гледала втренчено.

После изчезнала.

Никой от тях не посмял да напусне возилото повече от половин час. Когато все пак се осмелили да отворят вратите, видели, че  предницата на колата е само на метър разстояние от урва, в която несъмнено щели да намерят гибелта си.

Това е преданието. Ако искате вярвайте, ако искате – не. Но Бялата буля все още броди там.

Историята за откриването на темелите на манастира Св. Атанасий Атонски – ТУК