През есента на 1986 г. при заравняване на картофена нива в местността „Чемериката“ в Равногор пред смаяните погледи на собствениците на имота се разкрила първата от общо осемнадесет тракийски надгробни могили. За съжаление фадромата срутила купола на най-голямата открита до момента тракийска гробница у нас.

Странното било друго, че до този момент археолозите нямали доказателства, че тази част от планината е била обитавана от тракийски племена. Така от 2 до 31 август 1987 г. в Равногор се провежда експедиция „Етап 87″, под егидата на Националния експедиционен клуб ЮНЕСКО. Започва проучването на седем от гробниците от Равногорския некропол.

До 1987 г. у нас са били разкрити само Казанлъшката гробница, Мезек край Хасково и Жаба могила край Стрелча. Науката приемала, че подобни гробници са се строили само в равнинните части на страната, заради това нахадката се оказала още по-ценна.

Голямата гробница в Равногор е била висока около пет метра, а диаметърът и е 5.70 м. За разлика от други гробници разкрити по – късно в долината на Тракийските царе, камъните на тази били обработвани както отвътре, така и отвън. Това дало основание на археолозите да предположат, че гробниците са били насипани с пръст по време на някакъв катаклизъм, който е накарал хората да избягат от това място, но не са искали гробниците да бъдат осквернявани.

Въпреки това могилите са били окрадени още в древността. Пред археолозите обаче имало възможност за проучвания, защото архитектурата била съхранена. Така например все още няма отговор на въпроса защо на пода на една от гробниците има двойна спирала от бели и сиви камъни? Какво олицетворява тя? Защо е била изградена на това сакрално място?

В голямата гробница е открито и Равногорското съкровище, което тази есен ще поеме към Норвегия, за да представи страната ни в мащабна изложба за тракийската култура.

Доказано е, че в Рило-Родопския масив първоначално обитават племената на сатрите, изместени по-късно от жреческия род на бесите, които поддържали светилището на Дионис. Още по-късно, след 3 век бесите се превръщат в етноним на всички траки.

10Ravnogor_thracian_treasure

Но да се върнем на гробниците, те са строени в периода ІV-ІІ в. пр.н.е.

На 7 август 1987 г., привечер екипът на Китов открива втората гробница. Тя има почти същите размери, но е с по-дълъг коридор и е изградена от по-големи дялани камъни.

 

Това дава основание на Георги Китов да предположи, че в равногорското плато е съществувал голям племенен център, столица на голяма династия от племето Беси.  Във втората гробница същата вечер е открита конската сбруя, известна като „Равногорското съкровище“.

След отстраняване на могилния насип са разкрити две ями, вкопани в скалата под могилата. В първата очевидно е горял огън, който почти напълно е унищожил комплект за конска сбруя – юзда, сребърни и бронзови пластини за украса. В другата яма е намерен добре запазен втори комплект, състоящ се от юзда , сребърни мъниста, начелник и седем кръгли апликации от сребро с позлата. Предметите най-вероятно са изработени в края на III – началото на II в.пр.Хр.

По форма и украса начелникът е уникален. Единствен негов аналог в Древна Тракия има сред предметите от загубеното Каварненско съкровище. Двата комплекта гарнитури за конски сбруи са останки от ритуални дарове и вероятно са използвани като свещени атрибути по време на религиозен обред. Според някои изследователи той е свързан с култа към мъртвите. Следите от огън в едната яма и отсъствието на огън в другата, са основание за други учени да свързват даровете и ритуала със соларния (слънчевите божества) и хтоничния (божествата на подземния свят) култ в Древна Тракия. Очевидно ролята им в обреда е била толкова значителна, че върху жертвените ями е бил издигнат отделен могилен насип.

Изображенията върху апликациите се отличават със своя реализъм и одухотвореност и имат висока художествена стойност. Шест от тях представляват три двойки нееднакви бюстове на древногръцките богини Атина, Артемида и Нике. На седмата апликация е скулптирано крилато тракийско божество, загърнато в животинска кожа, с бръшлянови клонки на гърдите и венец на главата.

Те се съхраняват в Регионалния исторически музей на Пазарджик. Но далеч не са единствените предмети, които свидетелстват за охолния живот на племето, обитавало планината преди близо шест хиляди години.

В околностите на селото е намерен и златен медальон, който пък се съхранява в Националния исторически музей.

Според археолозите има основание да се предположи, че бъдещи разкопки в околностите на Равногор могат да дадат отговор на въпроса – къде е било селището на хората погребани в некропола? Има ли по върховете наоколо останки от крепост, тъй като в миналото тракийските племена строели крепости, за да се затварят в тях заедно с добитъка си, ако бъдат нападнати от многочислен неприятел.

С какво са се занимавали тези хора? Какво е било тяхното препитание толкова високо в планината, където лятото е кратко, а зимата продължителна и тежка?

Каква е била представата им за семейство?

Мъжът е господар в тракийския дом, той е глава на полигамно семейство – многоженството е познато на траките, според старогръцките автори. Жените са безправни и обречени на тежък труд, не само вкъщи, но и на полето. „Траките… използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби“, твърди Платон. Обичайно е мъжете да откупуват жените си от техните родители. Докато девойките разполагат с голяма свобода, омъжените жени са пазени с голяма строгост. Браковете, ражданията и погребенията ставали поводи за празнични ритуали, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления.

Според гръцките автори, траките са невъздържани в пиенето на вино, и в противоположност на гръцките обичаи пият виното несмесено с вода. Траките устройват пирове, на които имат обичай да разменят дарове с гостите си. Освен с невъздържанието в яденето и пиенето, както жените, така и мъжете в Тракия, са известни с пъстрите си дрехи и носенето на много накити.

10Thraciae-veteris-typvs1

Какво казва в докладите си за гробницата археологът Георги Китов?

Изградена е от каменни блокове и плочи, споени с кал. Построена е през IVв. пр.н. е. и най-вероятно в нея, е бил погребан местен владетел, който след смъртта си е бил обявен за Бог и останките му са били изгорени. Урната му е била поставена в гробницата, а тя се е превърнала в сакрално за местните хора място, което те посещавали по време на празници или изпитания. Камерата се е затваряла с еднокрила дървена врата. Тя определено е смайвала посетители, разказва през 2006 г. Георги Китов.

Толкова много хора са посещавали това място, че прагът на гробницата е бил буквално протрит от човешките стъпала, поклонили се на владетеля – Бог. Вътрешността е съхранявала вещите на владетеля, оставени там при погребението му, но и най-вероятно посетителите също са оставяли своите дарове. Ограбена е през I в. от новата ера. В камерата е открита една бронзова монета, сечена по времето на Тиберий в беломорския град Амфиполис. Заради това се предполага, че тя е е била изпусната от грабителите. Те са пристигнали по нашите земи, за да потушат бунтовете на Бесите, чийто център са били именно Западните Родопи, а защо не и в землището на днешния Равногор?