Здравейте, 

пиша Ви това писмо, защото искам да изразя своята позиция за прословутите лъвчета. Във всички пазарджишки фейсбук групи това е предмет на обсъждане и започна да става толкова значим, че е на път да измести Истанбулската конвенция! Шегувам се.

Аз съм „ЗА“ това да приемем лъвчетата.

Искам да ви върна двадесет години назад. Тогава парк – остров „Свобода“ беше един разграден двор, в който се прескачаха кучета, понякога водени на каишка и от човекоподобни. Дърветата бяха занемарени, вместо райграс и детелина, там никнеха бурени.

Първи Иван Евстатиев реши да култивира това място и започна да го прави в края на мандата си. Кметът Тодор Попов продължи тази идея и смея да кажа, че се справи. При това повече от добре. Помислете си, дами и господа, кое отличава Пазарджик от всеки друг областен град? Не е ли точно Острова? Всички вече си ремонтират улиците, всички си санират сградите, всички си боядисват пешеходните пътеки, даже всички започнаха да си правят градинки и паркове. Но никой не може да си направи остров в Марица.

Тази привилегия я имаме само ние и Пловдив. Но те са светлинни години назад от нас. Точно Островът е причината тук да идват хора от София и Пловдив през почивните дни. За да го видят и да му се насладят. Множество пъти съм бил свидетел на това. Виждам как децата играят, карат колело, пързалят се на кънки или ролери. Малко да светне слънцето и целият град се изсипва в Острова. Живея наблизо и виждам върволиците. Това е най-живото място в нашия град.

Едно от достойнствата му е зоокътът. Трябва да постоите половин час там, за да видите как се радват децата, та дори и възрастните. Чел съм много за това какво има по света. Знаете ли, нито една зоологическа градина не отговаря на изискванията животните да се чувстват добре. Даже и най-големите в света. Те са създали условия приблизителни до естествените за всяко животно. Нито едно животно, па и човек не се чувства добре, когато е зад решетки, но факт е, че зоокътът е притегателен център за малки и големи. Факт е, че Общината полага големи усилия да го поддържа и да се грижи за неговите обитатели. Факт е, че точно при грижите на тези хора два тигъра се чифтосаха и благодарение на това, ние се сдобихме с четири тигърчета.

Наясно ли сте, че това се случва много рядко? Дори в големи зоологически градини по света има сведения, че с години чакат, за да получат потомство от сибирските си тигри? При нас обаче това стана дето се вика – от първия път. Е, заради това питам, след като ние сме били компетентни да обгрижваме тези животинки, защо да не можем да си гледаме и лъвчета? Защо трябва да ги пращаме в Холандия? Защо смятаме, че там някой ще им отделя повече внимание и с повече отговорност ще подходи към техния живот?

Най-добре е лъвчетата да си останат тук. На природозащитниците искам да кажа, че напълно ги подкрепям в исканията им да спасим природата, но естественият ареал на лъвовете е в Африка. Тези лъвчета са родени тук. Те са били в първите си месеци даже без майка. Как ще се справят култивирани котки в Африка? Ако отидат там, те ще загинат. Това ли искате? Как ще сме сигурни, че в Холандия ще са по-добре? Кой го гарантира?

Драгомир Иванов, ул. Дунав

Пазарджик