На един от големите християнски празници – Деня на християнското семейство, днес Брацигово отбеляза 100 години от поставянето на градския часовник на най-високата камбанария на Балканския полуостров, в храм „Свети Йоан Предтеча“, съобщиха от общината. Часовникът е изработен по поръчка на църквата от пловдивски майстори. Той отмерва времето с камбанен звън на всеки половин и кръгъл час. Уникалното при изработването на часовника е съвършеният синхрон между камбаната и механизма за отмерване на времето. Средствата за неговата изработка са осигурени от брациговци, които са събрали една част от тях чрез дарения, а другата част е дадена от митрополията.

100 години градски часовник

 Иванка СТЕФАНОВА

Всеки, уважаващ себе си град, има поне една архитектурна емблема, която да го откроява сред останалия свят. Символ, който жадните за уникални кадри фотоапарати запечатват, за да го разпространяват като ценен сувенир на шир и надлъж.

За Брацигово този отличителен образ безспорно е камбанарията. Нейното строителство е започнало точно преди 134 години – през далечната 1884-та. Замислена от създателя си – майстор Иван Драгов, като скромна селска куличка, за всеобща изненада тя съвсем неочаквано издигнала ръст, за да се извиси най-високо измежду всичките си посестрими на Балканския полуостров. И започва легендите…

Не няма да ви разказваме за строителната легенда на камбанарията и нейния майстор, за убедителното му твърдение, че „Няма да падне!“… Сега ще чуете още една история вградена в стените на този самобитен архитектурен паметник…

Чували ли сте приглушения звън, който отмерва времето тук при нас?

Камбанният звън извисява душата и действа благотворно върху тялото. В миналото камбанният звън е съпровождал целия живот на човека – от раждането до смъртта. Всяко събитие, било то празник или пожар, война или градски събор на пазарния площад, се е ознаменувало с камбанен звън. Народът почитал камбаната, а властите се отнасяли с нея като с хората: награждавали я, изпращали я на заточение, измъчвали я, наказвали я…

Камбанният звън  иде при нас от векове. Мощният, красив, дълго незаглъхващ звън на бронза привлича вниманието на хората. Камбаната отмервала хода на времето, биела тревога, предупреждавала за приближаването на неприятеля, посрещала победителите, свиквала народни сборове, ознаменувала също и сурови наказания за призиви към бунт или сваляне на властта. И така …

Имало едно време един стар, много стар достолепен градски часовник – със строги стрелки и звънка камбана, и разкошен покрив над него, с кръст и щъркелово гнездо, които показвали накъде духат ветровете. Той бил единственият часовник в градчето, показвал времето от незапомнени времена и всички, ама всички му вярвали. И имало защо – защото рядко избързал  и не бил оставал нито минутка назад. Старите хора казвали на внуците си :

– Виждате ли този часовник, дето е кацнал на върха на камбанарията? Когато бяхме деца, той показваше времето, когато пораснахме, той пак показваше времето, и когато остареете той пак ще ви показва времето. Това е най-точният и най-честният часовник на света. Той никога не ще ви подведе.

И даже слънцето, когато чувало, че часовникът удрял шест часа сутринта, си казвало: “Време е вече да изгрея над това градче.” А пък когато чувало, че часовникът удря осем часа вечерта си казвало: “Време е вече да залязвам над това градче.”

И така вече 100 години.

Идеята да мерим ръст с големите градове, дошла от будните по онова време брациговци. Градската управа през 1918 година , а може и по-рано , но няма конкретни данни, предложила  на кмета и на свещеника  да се постави часовник на камбанарията , за да се отмерва времето.

Речено сторено.  Но както сега  така и тогава всичко ставало с пари. Първоначалната идея била владиката от Пловдив – Максим, който дал благословията да се постави механизма на времето в камбанарията, да заплати придобивката. Но времената оскъдни не позволили на митрополита да събере необходимата сума. Тогава градската управа на Брацигово се амбицирала и тръгнала от къща на къща да събира средства за часовника. Това обидило дядо Владика и той додал недостигащата сума от себе си, за да се случи събитието.

Много хора от онова време смятат, че именно за това часовникът се нарича градски. Но справките, които направихме в необятното сега интернет пространство говорят, че всички часовници носят гръмкото име Градски часовник, независимо къде е поставен. И се нарича градски не защото гражданите са давали пари за него, а защото измерва времето на  всички, които живеят в дадения град- и вярващи и невярващи, и оптимисти и песимисти, и стари и млади….

Уникалният часовников механизъм, бисерът в короната на култовата постройка, днес е оставен на атмосферните стихии – прах, влага и всичко друго, способно да нахлуе през красивите овали на отворите-прозорци. Към момента от тях го защитава само една овехтяла домашна черга, метната като върху бабиния скрин от майстора-доброволец, който го наблюдава, смазва и „навива” ежеседмично „пружините” му.

Като се има предвид, че и това занаятчийско, но съвършено от техническа гледна точка творение достигна своята стогодишнина, питам се – необходимо ли е да се изчаква пълната му амортизация, за да се пристъпи едва тогава към някаква скъпа и прескъпа реставрация?

Слава Богу, сега за сега камбаните на брациговската камбанария продължават да звънят.Часовникът, все така невъзмутимо отмерва времето. А въпросът е дали ще запазим този звън и за следващите сто години. Че и за още по-нататък…

* Снимка: Николай Шопов