Коливо се нарича обредното варено жито, което е задължителен елемент от подавките на Задушница. Това е много древен обичай, който вероятно има езически корени, защото житото е символ на възкресението и вечния живот. От едно малко зрънце излиза цял житен клас, а той се разпилява на нови зърна, които покълват отново и отново.

За баба приготвянето на коливо беше цяла церемония, защото то трябваше да стане най-вкусно и да бъде достатъчно сварено. И в тази рецепта е много важна цифрата три.

Приготвянето не е проста работа, както изглежда на пръв поглед. Трябват ви половин килограм грухана пшеница, вода за варенето 3 части вода към една част жито, 3 обикновени бисквити/галета, пакетче канела, половин килограм захар, 100 гр. стафиди, орехови ядки или лешници, пудра захар един пакет и настъргана лимонена кора.

Житото трябва да бъде мито поне през три води преди да отиде в тенджерата за варене. След това го накиснете в хладка вода с щипка сол за три часа. След като житото се е накиснало добре се вари във вода, която го покрива с 3 пръста на тих огън за около 10 минути до омекване. По време на варенето разбърквайте внимателно. След като се свари, житото се отцежда от врялата вода.

После се поставя в студена вода, за да се подуе. След половин час водата се излива, добавя се нова и така се вари докато се сгъсти. Добавя се малко сол. Течността от варивото се използва за напитка, подсладена със захар и канела.

Пшеницата се измива със студена вода, за да падне натрупалото се нишесте. Разстила се върху суха повърхност. Два или три часа преди времето за раздаване, коливото се омесва с галета или ситно стритите обикновени бисквити, за да попие останалата влага, така пшеницата става напълно суха. По-късно сместа се пресява, за да паднат трохите, полепнали по житото. Смесва се със захар на кристали, добавя се канела на прах, стафидите, натрошените лешници или орехи. Отгоре трябва да бъде поръсено обилно с пудра захар.

01манастири

В манастирите върху пудрата захар се рисува лика на Божията майка или друга икона.

В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома.

За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино. Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв. Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

Какво не се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. Освен това има и определени дни, в които не трябва да се правят панахиди. Това са дните в първата седмица от Великия пост, в периода между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), както и от Лазарева събота до неделята, известна като Томина неделя.