Процесът срещу папа Формоз Жан-Пол Лорен 1870 г.

Първите контакти на България с папската институция датират от IX в. При покръстването на българите нашия цар Борис Покръстител приема православието, но заради неразбориите с Византия, която непрекъснато оспорва българските граници и не рядко ни напада, той решава да потърси и благоволението на римокатолическата църква.

По този начин той печели и благоразположението ѝ, превръщайки царството си в желана хапка и за Източното, и за Западното християнство. Множество писма са били разменени между царя и папа Николай I. По времето на своя понтификат Николай I се заема с християнизирането на славяните. Този негов ангажимент в Източна Европа води до конфликти с Източната църква в Константинопол.

Папа Николай I изпраща кардинал Формоз и епископ Павел Популонски като свои легати в България. Формоз е добре приет в двора на царя, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоз за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоз е призован обратно в Рим. През 866 г. папата отговаря на допитванията на Борис I по верски въпроси и отговорите му се считат и до днес за класическо изложение на ранносредновековната литургика и теология.

Борис подновява молбата си и към папа Адриан II, наследника на Николай, но със същия резултат. След Адриан на папския престол се качва Йоан VIII. Той вижда потенциална опасност за мястото си в лицето на Формоз и той е прокуден, заедно с други висши свещеници. Заставен е да положи клетва, че никога няма да се върне в Рим. Преживява доста дълго време в изгнание. След смъртта на Йоан, идва времето на папа Марин I, той освобождава Формоз от клетвата му и го призовава обратно в Рим, където му връща епархията в Порто. Следва кратко управление папите Адриан III и Стефан VI.

По времето на папа Адриан III в катедралата Санта Мария Маджоре са приети братята Кирил и Методий, които носят първите книги написани на глаголица. Те са осветени от папата, а и до днес в параклиса, където е станало това има паметна плоча на първоучителите. В същия ден славянският език е обявен за литургичен. След смъртта на Адриан е избран папа Стефан VI. Той умира през 891 г. и започва нов избор за папа, проведен от духовници и миряни. За наследник на Стефан е избран кардинал Формоз.

Той както и предшествениците, и следовниците му се стараел да запази цялата власт на институцията аз себе си. Две години след кончината му, през 897 г. в базиликата по нареждане на следващия папа Стефан VII се провежда т.н. „Трупен синод“ срещу покойния папа Формоз.

Тленните останки на папата са извадени от гроба, облечени са в папски одежди и поставени на папския трон в катедралата Сан Джовани ин Латерано. Сред отправените срещу него обвинения е и това, че е накарал българския княз Борис I Михаил да се закълне, че няма да приеме за архиепископ от Рим никой друг освен него. Папа Формоза е обявен за виновен, папските му одежди са разкъсани, трите пръста на дясната му ръка, с които благославя са отрязани, а тялото му е влачено по улиците на Рим и хвърлено в Тибър. През същата година земетресение разрушава базиликата и това събитие е счетено като божие наказание за извършеното от Стефан VІI поругание над тленните останки на папа Формоза.

В същата катедрала са пристигали и Калояновите пратеници, за да носят писмата разменяни между него и папа Инокентий III. Много малка част от кореспонденцията между двамата е оповестена от Ватикана. Но от оцелелите писма съдим, че българският владетел е протегнал ръка към римокатолицизма отново заради проблемите си с Византия. Според познавачи на тази епоха папата е проявил лицемерие по отношение на българския цар, но той е имал огромното желание да приобщи нашите територии към своята духовна общност.

Още в края на 1119 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини българските хора към лоното на римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла.

Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ Василий.

Факсимиле от преписката с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата: „Калоян, цар на българи и власи“

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“ и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 откомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново.

На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден –Архангеловден  – от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния (от лат. – съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква.

Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Унията е отменена с решение на всеправославния събор в Лампаск през 1235 г.

До Калоян, славния цар на българите и на власите.
Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности. Понеже ти получи от нея чрез посланика на апостолическия престол царска диадема и военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаещ, прелюбезни сине, че освен тази войска, която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова ти трябва да се погрижиш много и за себе си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни. Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд.

Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примат на българи и власи и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.

В наше време

Официалните дипломатически отношения между България и Светия престол са установени на 6 декември 1990 г. на равнище на посолство (апостолическа нунциатура) в София и Посолство на Република България при Ватикана.

Специално място в сътрудничеството с дипломацията на Светия престол заемат  обмен на информация и воденето на диалог по международни въпроси и проблемите в международните организации както прояви от културен и образователен характер. Особенно характерното в отношенията между България и Светия престол са контактите, каквито представляват  ежегодните посещение на българска правителствена делегация за 24 май.

Тази традиция да се посещава Рим и Ватикана по случай 24 май и  Кирил и Методиевите празници  съществува от 1977 г., като българските делегации, които задължително се приемат от папата са съставени от видни политически, обществени фигури и от висши духовни лица и са ръководени от висш представител на държавната власт на  възможно най-високо равнище.