Преди сто и петдесет години Пазарджик се намирал на три километра от гарата. Свързвали се със прашен път, който се виел от днешния храм „Успение Богородично“ през моста на Марица, покрай старите казарми и стария земеделски колеж, когото всички наричали „Чифлика“. За да хванеш влака трябвало да вървиш пеша или да те откарат с файтон, за почти половин час, разказва в мемоарната си книга „Пролетта на един град“ д-р К. Кантарев.

През почивните и празничните дни през пролетта и лятото пазарджиклии често си правили пикници край реката или се разхождали до гарата, за да видят влака или да посрещнат скъпи роднини от Пловдив или Септември. Пътуването със самия влак било цяло приключение.

Участъкът на жп-линията Саранбей (Септември) – Одрин бил започнат през 1870 г. от европейско дружество за строеж и експлоатация на източните железници. Основен акционер в него бил барон Хирш, ето защо и до днес тази железница се именува в негова чест. Тя се явява втората част от южната линия. Откриват я тържествено три години по-късно. Крйната гара на Хиршовата железница е Септември, но той успял да си издейства и отсечка до днешната гара Белово, защото в околностите имало гъсти гори. Още тогава ги секли и продавали дървесината. Железницата е национализирана през 1908 г. по време на кабинета на Малинов.

Тълпи от пазарджиклии и жители на близките села се събрали на откриването на жп-гарата. Към Пазарджик тренът потеглил в 10 ч. от Пловдив. „Жълтите и червени престилки се откройват върху фустаните. Фустаните, повечето тъмни и свързани с елечета, стегнати с пояс и големи токи от сребро. Виждат се бродирани ризи с надути ръкави и съвсем голи вратове. Косите са четвъртито отрязани на челото и падат отзад върху раменете сплетени на две плитки, увити в копринени панделки.“ – разказва в репортажа си от 1873 г. един от западните кореспонденти за момичетата на пазарджишката гара.

В последващите години пазарджиклии идват, за да гледат как пристига и заминава „Ориент експрес“. Влакът предизвиквал небивал интерес със звънците, които известявали потеглянето на композицията, надвесените на прозорците непознати хора, вика на кондуктора – „Фертиг“, тръбата на началник – влака и острия писък на локомотива…