На 5 януари отбелязваме края на започналите на 25 декември „мръсни дни“ –  така се наричат „некръстените“ дни, в които новородения Исус Христос все още не е получил все още Светото Кръщене. Денят е познат сред народа още като Попова Коледа или Водокръст. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстина.

В православните храмове се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. Утре – на Богоявление, попът хвърля кръста в реката или водоем.

В различните населени места, мястото е различно, но традиционно. В Пазарджик на Богоявление кръстът ще бъде хвърлен във водите на р. Марица в 10.45 часа, в района на моста, както всяка година. Това ще се случи след тържествената архиерейска света литургия и литийното шествие, което ще тръгне от катедралния храм „Успение Богородично“.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. Днес на масата се слагат само постни храни – боб, зеле, сарми и плодове.

Днес е и първият от трите последователни дни, познати за българите в древността като Водици. Празникът води началото си много преди Христа и неслучайно се засича с Богоявление – приеман е като символ на живота и сътворението.

На 5 януари е първият ден на Водици, ден, в който прадедите ни са правили мълчана и наричана вода.

На 6 януари е денят на мъжката енергия, когато момчетата и мъжете се къпят в студена изворна вода за здраве и сила.

А третият, последен ден от Водици, 7 януари, е свързан с женската енергия, когато жените и момите се къпят в студената вода за здраве и плодородие.

Така пречистени двете енергии се сливат силни в новата година.