Г-н Фолев, преди седмица бяхте удостоен с приза „Ръководител на годината” на национално ниво. Разкажете малко повече за наградата и за самия конкурс?
Благодаря за признанието, на екипа на „Тролейбусен транспорт – Пазарджик”, който всъщност ме номинира за участие в престижната инициатива. Конкурсът „Ръководител на годината” се организира от Асоциация ”Сенатор”, с подкрепата на „Президентски клуб България” и тази година бе под патронажа на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Оказа се, че са номинирани общо 120 ръководители от цялата страна от всички сфери на бизнеса, представители на държавните институции, образованието и здравеопазването. Най-интересното е, че номинациите идват от самите служители, тоест показват отношението на колегите към своя началник. Само фактът, че бях номиниран от своя екип за мен вече е изключително признание. А иначе, идеята на организаторите на този конкурс, е най-общо казано популяризиране и поощряване на мениждъри от цялата страна за усилията, които полагат освен да ръководят и да повишават икономическия растеж, производителността на труда в учрежденията или предприятията, но и уменията им в посока да мобилизират и вдъхновяват колектива, така че да се постигат конкретни резултати. А неоспорим факт е, че добри резултати се постигат тогава, когато екипът е мотивиран, когато са осигурени добри условия за труд и почивка, когато осъзнаваш, че инвестицията в обучения и личностното израстване на служителите си струва и накрая, но не на последно място по важност е, когато си човечен.
Колко човека работят в момента за „Тролейбусен транспорт”?
Към днешна дата служителите на „Тролейбусен транспорт – Пазарджик”АД наброяват 84 души. Искам да благодаря на всички, тъй като всеки един е допринесъл за развитието на фирмата. За плавната работа на една такава голяма машина, каквато е нашето транспортно дружество е необходимо всеки да си е на мястото и между различните отдели да има добра комуникация и координация. Тази награда е за 2014 година, а тя не беше никак лека за нас. И ако, през 2013 година инвестирахме близо 2 милиона евро в нови тролеи и интегрирана система за градски транспорт, което никак не е за подценяване, то през 2014-та предизвикателството пред нас беше да построим новата автогара. Отново огромна инвестиция, но не е само това. Хората едва ли си дават сметка, че отсъствието на истинска автогара повече от шест години в Пазарджик, беше донесло след себе си много неразбории, неясноти, пропуски в транспортните връзки на областен център, какъвто е Пазарджик с останалите големи градове от Южна България. Смея да кажа, че с много усилия, в крайна сметка успяхме да се справим и да завъртим колелото отново. Не казвам, че сега няма проблеми, ежедневно се сблъскваме с различни казуси, но работим усилено за подобряване на условията на пътуващите.
Какво предстои до края на 2015 г.?
Не се страхуваме от предизвикателствата, а тази година също предвещава да бъде интересна. До няколко месеца стартираме изграждането на търговски център, част от прилежащата инфраструктура на Автогарата. Административният екип на дружеството е изграден изключително от креативни, млади хора и трябва да ви кажа, че имаме много идеи, които ще станат известни на по-късен етап, когато ги реализираме.
Паралелно с всички новости се справяме и с текущите неща.
Сега на дневен ред е издаването и преиздаването на едногодишните карти за безплатно пътуване на възрастните хора. Тук е мястото да напомня, че срокът за това изтича на първи април. Срещу 15 лв. хората над 70 години и тези над 68 години, с първа и втора група инвалидност могат да пътуват неограничено по всички тролейбусни линии. В момента сме подели и информационна кампания в детските градини от общината. Идеята ни е да разясним, че детските карти, които издаваме на децата до 7 годишна възраст, дават правото на малчуганите да пътуват безплатно не само в градските тролейбусни линии, но и във всякакъв вид градски автобусен, тролейбусен, трамваен транспорт, включително метрополитена. Често пъти, не познавайки нормативната база, родителите влизат в конфликт с ватманите или кондукторите, които държат да таксуват детето с билет, при отсъствието на такава задължителна карта. Родителите трябва да знаят, че картата или билетът са застраховката на детето по време на път и е в интерес на семейството, при липсата на карта, да платят 80 стотинки за билет. За да сме в услуга на младите и често пъти твърде ангажирани родители, нашите служители оказват пълно съдействие по отношение на улесненията за издаването на тези карти.
