Крепостта Траянови врата е съвсем близо до Пазарджик, но малцина са решили да я посетят. Тя се намира на 4,5 км северозападно от Ветрен при седловината Паланката и навремето е била разположена на стария римски път Виа Милитарис /свързвал Белград с Константинопол/, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.
Император Траян
Проходът е наречен по името на тринадесетия римски император Траян, с когото се свързва крепостта. Проучена е през 1975 г. при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от трети век. Крепостта е известна също и като Щипон. В Древността проходът носи името Суки, а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней.
През Средните векове проходът е наричан Царски проход или „Царски врата“, а по-късно и Български проход.
Цар Самуил
Проходът влиза в историята и през 986 г., когато византиецът Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива. Това е първата от титаничните битки, които те водят в продължение на четиридесет години. При една от войните Самуил убива любовника на Василий ІІ – Никифор. Това предизвиква гнева на византийския император и най-вече неговата жестокост с ослепяването на българските войници в битката при село Ключ. Но да се върнем към нашия край.
Северозападно от град Ветрен се намират развалини на крепостта Паланката. Тя е била изградена през късната Античност, като на нейното място се е намирала римската пътна станция Понс Укаси. За крепостта се предполага, че е била седалище на деспот Новак Дебели. Край Паланката през XV в. османците построяват малко селище за охрана на прохода, което е просъществувало до XIX в.
Името Траянови врата е използвано за пръв път от историка Антоний Бонифий (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава прохода с войските си през 1443 г.
По време на османското владичество проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент, както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век.
Няма коментари!
Все още няма коментари.