Доц. д-р Симеон ЕВСТАТИЕВ

Почти единодушни сме, че 24 май е „най-светлият“ и „най-истинският“ празник. Да, какъв по-добър маркер за дълбока идентичност от връзката на четмото и писмото с евангелската мисия на светите братя Кирил и Методий! Наистина, те дважди са ни извадили от безпросветността: и от неграмотността, и от езичеството. Затова и усещането за „светлина“ и „истинност“ у самите нас са напълно оправдани.

И все пак, доколкото става дума за „официален празник“, зад парадността и фанфарите на „Върви, народе възродени“, не мога да се отърва от витаещия дух на посткомунистически декаданс. Да не говорим за социалния статут на учителите и учените – по мои непредставителни наблюдения в целия регион от Турция до Словения той е сравним само и единствено с Албания. Но ако за Албания това е успех и част от пътя напред, за нас то е знак за стагнация и липса на реална воля образованието и науката да бъдат „истински“ приоритет. Те остават такъв винаги и само на думи, част от някаква абстрактна политическа реторика, но не и от реалните действия на новия български елит – грамотен технически, но не и знаещ, пишещ, но в духа на някакво ново езичество. То сякаш води началото си не от Светите братя, не и от възрожденците ни, а от някакъв странен постлюдмиложивковски тип усещане за светлината на знанието като „асамблея“, отбелязвана веднъж годишно с видимо свежи, но тъжни цветя.

Преди десетина дни, на тържественото изпращане на завършващите 12-ти клас в прекрасната Немска гимназия 73 СОУ „Владислав Граматик“ един от учениците рецитираше селективно и с парафраза „Не плачи, майко, не тъжи, че ще замина в чужбина“. Тъжно, но показателно. Престанали сме да се впечатляваме, че голямата част от завършващите най-добрите ни училища заминават в чужбина, а и цялата ни нация се спасява поединично – особен български гурбет, който определено си заслужава специално етнографско изследване.

„Гурбет“ обаче е дума, идваща чрез турския от арабски език, където ghurba обозначава идеята за „странстване“ – не просто физическо, а и метафизическо. Българският гурбет, гложди ме тази мисъл, в много случаи е оставил съвсем настрана метафизическото измерение и е мотивиран главно от чувството за безизходица в собствената ни страна.

„Но замълчи сърце!“ Че утре е и балът. А във всеки живот това е събитие, случващо се един-единствен път. Така че напук на всичко: честит 24 май на всички сегашни, бивши  и бъдещи абитуриенти!