Четвъртото издание на фестивалът „Арт идея, арт алея“ вече е история. Догодина ще го очакваме отново и с нескрито нетърпение. Този път организаторите бяха вложили много любов и старание в подбора на участниците и предизвикаха вълна от интерес. Още на втория ден за любителите на съвременното изкуство бе отворено пространството на втория етаж на ДКТ“Константин Величков“ където до днес сутринта можеше да се види „Обем и визия / Видео Арт”, създадена от Жан Марк Андрию. Французинът си е тръгнал с отлични впечатления от Пазарджик, разказаха днес хората споделили дните му в нашия град.
Но първо за Жан Марк /вляво на снимката/. Живее в Ним, а преподава в Марсилия. За него изкуството е нещо, което провокира твоето въображение и разчупва всички закостенели представи. Занимава се с йога и обожава Свещената геометрия. Творбите му са създадени от съвсем достъпни предмети и определено се нуждаят от осмисляне.
Всеки престъпил прага на изложбената зала веднага получава упътване, защото иначе би нарушил внесената от автора символика и симетрия в експозицията. В средата на салона бихте видели множество национални знамена – френски и български, сложени сякаш на дръвник, върху който всеки би могъл да си изреже с помощта на дзамба едно или няколко кръгчета.
В първия момент това би шокирало хората, би предизивикало въпроса – къде видяхте изкуство тук? Но да не прибързваме. Според Жан Марк държавите са избрали знамената за свои национални символи, като ни карат да се идентифицираме с тях. Ако искаме да излезем от клишето, то ние бихме могли да сътворим своите собствени знамена и точно това са правили посетителите на този изложбен салон.
Защо кръг?
Защото кръгът има собствена символика, която всички добре познаваме. Кръгли са пръстените, които си разменят съпрузите в сватбения си ден, кръгове на приятелството, кръгове на доверието. Кръгът е свещена фигура, защото е съизмерима с безкрайността. Кръгът присъства във всяка от творбите на Жан Марк, който е нарекъл изложбата си „Ръка в ръка“. Ръката е най-древният отпечатък оставен от човека в пещерите и по този начин се е превърнала в произведение на изкуството, далеч преди човечеството да роди и осъзнае това понятие.
Както самият той казва тази изложба е резултат предимно от импровизация в пространството на тема присъствие и преместване, център и периферия, линия и повърхност.
Изключително интересна за мен бе творбата, която представляваше огромен кръг от морска сол, върху който се прожектираха линии постепенно изпълващи пространството. За тази работа артистът Жан Марк казва – няма разлика между начина, по който един професионалист и едно дете запълват това пространство. Целта е то да бъде запълнено. У мен се породи асоциацията с мандалите, които правят будистките монаси в продължение на месеци и унищожават за секунди. Вероятно докато ръцете са заети с подредбата на фигурите от цветен пясък, мисълта се освобождава и стига до решението на определен проблем.
Хареса ми и пясъчният часовник, нарекох го така за себе си. Иначе заглавието на работата е „Едно към едно“.
* Снимки – Използвани са и авторски снимки на Мария Радева от откриването на изложбата.
Няма коментари!
Все още няма коментари.