В неделя предстои представянето на мемоарната книга на Борис Димитров – „Последният ПЪРВИ на Пазарджик“. Тя ще достигне до своите читатели точно на рожденият ден на автора и, който навършва 80 г.

Книгата съдържа документални разкази за обществения живот на Борис Димитров, който най-напред оглавява Окръжната структура на ДКМС в Пазарджик, а по-късно се превръща в последният Първи секретар на БКП в областния град.

Предлагаме ви откъс от книгата, която ще може да се купи в книжарниците от 1 юни.

  Десети ноември 1989

Десети ноември 1989 г. ме завари на поста Първи секретар на БКП в гр. Пазарджик. Цяла България беше щастлива от това, че Т. Живков е подал оставка.

Хората повярваха, че демокрацията ще сложи край на безумствата и нещо ще се промени, ще остане доброто и към него ще се добави още добро. Аз приех Десети ноември, като важно политическо събитие, което ще сложи ново начало. Но не би! Вярно, преходът е сложен, труден, тежък, но ние можехме да се поучим от примера на чехи, унгарци, словаци. Новите демократи решиха, че от тях започва историята. Те, начело с Филип Димитров ликвидираха военното производство, което всяка година внасяше в България около 25 милиарда долара. Ликвидираха всичките ни пазари. Разориха селското стопанство. Построеното с труда на народа, потъна в джобовете на богаташи. Активни дейци на предишната власт се писаха дисиденти и с държавни средства станаха милионери.

Започнаха митингите в София и големите градове. Настъпи пълно объркване, гонения и хаос. В Пловдив разрешиха на протестиращите да се събират в центъра, след което тълпа от екзалтирани хора нахлуха в партийния дом и оставиха страшна, грозна гледка. Пазарджишките седесари също решиха да правят митинг- шествие и отидоха при тогавашния кмет Димитър Нанов, той вече не е между живите. Искаха митингът да се проведе на площада пред театъра „ Тортата” или пред Партийния дом. Противопоставянето , враждата и злобата  между отделни групи от населението тогава беше изключително остра и можеше да се стигне до сериозни сблъсъци с непредвидими  последици. Както и сега, тогава също имаше правила и закони, които трябваше да се спазват и изпълняват. Такива бяха основанията и мотивите ми , за да помоля кмета да издаде разрешение за провеждане на митинга на 03. 12. 1989 г. в Колодрума, на Острова. Там го и проведоха. На другия ден  медиите съобщиха, че Първия секретар на Пазарджик е „диктатор”, и „сталинист”, та нарочно съм ги пратил там.

В същото време по магазините в София и в големите градове липсваха най- необходимите продукти – мляко и млечни произведения, месо и месни произведения и др. Започна дрънкане на тенджери и тигани по улиците на София.

Веднага се обадих на Андрей Луканов с молба да разпореди временно да спра износа, да освободя част от резерва и да  изпращаме необходимите количества храни за София. По това време пазарджишките предприятия бяха препълнени с продукция. Той ми отговори- гледай си Пазарджик, не се грижи за София. Така и направих. По мои указания във фирмените магазини на Млечна промишленост, Родопа и Консервния комбинат започнахме да продаваме толкова, колкото бе търсенето на хората. Идваха хора от областта и от Пловдив да купуват необходимите продукти. За което отново получих упреците на пловдивското ръководство. .

Още с бюджета за 1990 г. се нанесе първия удар срещу държавата. Довчерашни безлични и незабележими хора и аутсайдери се писаха мъченици и репресирани , наместиха се в политиката и си уредиха положението завинаги. Българските села се превръщат в старчески домове и цигански катуни. България се напълни с президенти и просяци, с дворци и колиби, с бляскави коли и магарешки каруци, с много богати и много бедни.