Лесно ли се става осиновител?

Осиновяването е тема, която изисква много пространно и дълбоко вникване в този акт на приемане на едно напълно непознато човешко същество и отваряне на сърцето към неговите настоящи и бъдещи проблеми и радости. Преди ден в Комплекса за социални услуги в Пазарджик се състоя Ден на отворените врати посветен на осиновяването, който бе част от национална кампания.

Той бе посетен предимно от хора, които са били осиновени или осиновители, които искат да споделят опита си. Но желаещите да се включат в процеса на осиновяването се брояха на пръстите на едната ми ръка. 

Осиновяването само по себе си е много човеколюбив процес. Всички осъзнават това, но единственото, което правят е да го одобрят, ако е извършен от други хора. Въпреки, че опитът сочи, че голяма част от осиновителите са се сдобили със свои деца едва след като са приели в дома си дете оставено за осиновяване. Примери в това отношение има много. Други пристъпват към вземане на дете след дългогодишни терзания.

Как обаче се стига до мига, в който хората без възможност за възпроизводство по ред причини могат да вземат желания малчуган?

Първата стъпка е да посетят Комплекса за социални услуги, където ще бъдат посрещнати от специалисти и те ще им разяснят каква е законовата страна на нещата. Заедно ще подготвят и заявление до отдел „Закрила на детето“ в Пазарджик, а след това предстои три месечно обучение за това как да приемем малкия човек, как да се запознаем с него и всички перипетии на родителската поява в неговия живот. След обучението се прави оценка на постигнатите резултати и кандидат – осиновителите получават разрешение от „Закрила на детето“, с което се вписват в регистъра за осиновители. Идва ред на избора на дете, ако родителите са склонни да приемат дете с увреждания, това няма да продължи дълго, но ако са по-притенциозни е възможно да чакат доста месеци, поясни експертът Таня Сивкова. Когато детето вече е избрано, процедурата завършва с решение на Съда, който дава право на законно съжителства с малкия човек.

Защо е нужно родителите да минават през обучение?

Отговор на този въпрос даде експертът по социални дейности Нина Стоянова. Обучението, най-общо казано тушира сблъсъка на фантазия и реалност. кандидат – родителите трябва да бъдат наясно, че гледането на детето в семейството изисква тяхното денонощно внимание и на първо място любов. Основният мотив на осиновителите е, че те желаят да се изразят и като родители, а не само като двойка съпрузи, но повечето от тях не си дават сметка, че детето е живо същество и не се гледа почасово. Другият момент, който се отработва със семействата е изпитването на благодарност към биологичните родители на детето. Това е важен елемент от обучението, защото рано или късно родителите трябва да споделят с рожбата си факта на осиновяването.  Много трудна е и адаптацията на родителите към детето и на детето към тях. Децата имат огромни очаквания за емоционална удовлетвореност, обич и приемане от страна на родителите. не винаги обаче това се получава от първия миг. Родителите винаги имат фантазия за това какво ще бъде тяхното осиновено дете, но то не отговаря на нея. Това е и първият емоционален сблъсък, който трябва да бъде преодолян.

Трябва ли осиновителите да разкажат на детето, че то е осиновено?

Задължително и то в ранна детска възраст. Това е мнението на специалистите. Детето ще приеме истината, заради това тя не трябва да му бъде спестявана с опасения, че то ще иска да се срещне с биологичните си родители. Нещо повече осиновителите не трябва да насаждат омраза към тях у самото дете. Та нали именно биологичните родители с отказа си от малчугана, са направили щастливи осиновителите.

Разказ на осиновителката Галина Божуркина

Имам две биологични деца, след тях си осиновихме момиченце, а след него родих още едно дете. Разказах и още докато бе малка, че е осиновена. До темата се стигна по време на филм, тя видя бременна жена и попита защо и е толкова голям корема. Обясних, че това е пътят по който минава всяко човешко същество. На въпроса – била ли съм в твоя корем аз и казах, че тя е осиновена. Тогава ме попита каква е разликата между нея и по-големите ми деца, отговорих – никаква, просто не си била в моя корем. По-късно продължихме да говорим по темата, но без притеснения и страх, че някой друг вместо мен ще и го съобщи. Вече е голяма и много се обичаме. Не знам как щях да живея без нея.

Елина Чанева, осиновителка

Аз съм самотна майка и съм осиновителка на момченце. Взех го в Чехия, защото не ми позволиха да взема дете от тук. По това време живеех в Чехия и работих там, когато пожелах да осиновя дете искаха да ме подложат на процедура, която България прилага към чужденци. Така се реших да го направя в Чехия и съм много щастлива, че всичко мина много добре. Детето ми се чувства прекрасно в България, отделям му цялото си внимание. Това което мога да споделя като опит е, че в чехия има процедура на предаване на детето където по желание участват биологичните родители и осиновителите. така самото дете не изпитва травмата, че е изоставено. Не трябва да съществува тайна на осиновяването, детето трябва да може по всяко време да се среща с биологичните си родители, ако те са съгласни с това. Осиновителите трябва да проявят честност и да споделят с децата си, че са осиновени, моето мнение е, че това наистина трябва да стане още докато са малки, защото те започват да растат с тази мисъл. Другата разлика с положението в България е, че там самотните майки като мен имат много голяма подкрепа.

Разказ на осиновена жена:

Бях осиновена на три годишна възраст, а научих това когато бях на десет. Каза ми го моята осиновителка, която е и истинската ми майка. Бях чувала шушукане около себе си по този въпрос, но нито за миг не си представях, че става дума за мен. Когато го научих изпитах много дълбоко чувство на благодарност към моите осиновители. Не съм искала и не съм търсила биологичните си родители. За мен те не съществуват. След като са ме взели, осиновителите са родили и свое дете. Нямаше никаква разлика в отношението им към мен и него. Обичам ги и им благодаря, от цялото си сърце.