Когато ми звънна, за да каже, че книгата вече е излязла от печат, държах мартеница. Реших, че е знак и трябва да напиша за стихосбирката „Събирач на стари вещи“ точно днес. Всъщност имах възможността да я прочета и да я почувствам. 107 стихотворения трептят по белите й листи.
107 послания към нечия душа, която ту е ледено студена, ту претоплена, ту забравена, ту изпъдена, ту пратена в антиквариата на мислите. Словото придобива нови измерения, то дава вкус и аромат. Капчици от есенен дъждец, пролетно слънце и синци, разпилени в тревата. Магията продължава с дъх на печена преди минути погача, изтърколила се да обиколи нивичката и върнала се, за да разкаже нова приказка от видяното. С една дума – вълшебство, което се възприема само и единствено през сърцето, но с помощта на очите и думите.
Стихосбирката е на известната пазарджишка поетеса Цветанка Убинова. Това е седмата поред поетична книга и дванадесетата от всички, на които тя е автор. А Цветанка има какво да разказва. Нейните теми са неизбродни, а тя с упорството на гобленарка продължава да търси нови и нови цветове, да преоткрива нюанси и полутонове зарити дълбоко в плътта на словото.
Новите стихотворения в „Събирач на стари вещи“ са 57. Останалите тя внимателно е подбрала от предишните си стихосбирки, но е включила в книгата, защото смята, че те са част идеята на деветте цикъла включени в новата й работа. Всеки цикъл съдържа точно по единадесет стихотворения.
Книгата била замислена като „подарък“ за шестдесетият й рожден ден, който е бил миналата година през септември. В началото работата вървяла като по ноти, докато изведнъж спряла. Имаше нещо, което ме спираше да продължа, разказва Цветанка. До един ден, когато на пътя непозната жена я поздравила. Почувствах, че в мен извира ново стихотворение, казва Цветанка и така се родило:
С ДОБЪР ДЕН
поздрави ме
жена непозната –
може би разпозна,
че болят ме крилата,
може би я убоде
песъчинка, отронена
от сърцето ми лятно,
в жълта есен подгонено,
може би оглушала
от несъмнали сънища
свойте думи откъсваше
от разцъфнали трънища
и подобно на цвете
ги даряваше пътем
на човеци залутани
из живота си мътен…
може би…
Не отгатнах
на жената мотива –
не изглеждаше смела,
нито много щастлива –
кратко, кротко, неловко
тя до мен се поспря –
колкото да повярвам,
че ме вижда
добра…
Идеята за книгата зрее от много дълго време у нея. Нарекла я така, защото заглавието „Събирач на стари вещи“ изразява най-точно отношението и нагласата да не се прахосват спомени. Също и търсенето на ценното, в отминалото и изглеждащо вече ненужно. Усещаме истинската стойност на нещата, когато те изгубят блясъка си, усмихва се поетесата.
Книгата е издадена от „Беллопринт“ – Пазарджик, а автор на графиките в нея е Никола Стоименов. Можете да откриете стихосбирката в пазарджишките книжарници, а представянето й все още предстои.
