Най-строгият православен пост започва днес, за да приключи на 1 май, когато ще отбележим Възкресение Христово. За хората, които са решили да го спазват, това означава лишение от месо, млечни продукти, яйца, шоколадови изделия, алкохол и цигари. Най-строго придържащите се към канона няма да ядат и бял хляб. Храната е само част от ограниченията, които човек налага над своя дух, защото в рамките на Великденския пост са забранени и плътските удоволствия, светските изяви – като сватби и кръщенета, посещения в ресторанти, забавления от рода на гледане на телевизор и кино.

Казано най-кратко постът има за цел да ни покаже, че освен тяло, ние притежаваме и дух, който два пъти годишно трябва да се връща към своя Създател чрез молитва и размишления на досегашните ни житейски прояви. Малцина решават да спазват стриктно всички изисквания, а за повечето това е невъзможно, тъй като начинът ни на живот изключва възможността да се изолираме до такава степен от света, че да забравим за него.

И все пак, какво можем да похапваме по време на постите, без да сме в нарушение?

От хлябовете е разрешен черният, типовият и сухарите. Могат да се ядат гъби, орехи и ядки, всякакви каши, приготвени с вода и е разрешено да се пие чай. На Благовещение и на Цветница е позволено в менюто да има риба. Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденския пост. През Чистия понеделник – първият понеделник от Великденския пост – е прието пълно въздържание от храна. В петъка на първата седмица се разрешава да се яде само варена пшеница, подсладена с мед или захар.

През останалото време: понеделник, сряда, петък – сухоежбина: вода, хляб, плодове, зеленчуци, компоти. Във вторник и четвъртък – гореща храна без мазнина. В събота и неделя – храна с растителна мазнина. Отказването от някои видове храна не е главната цел на постенето. Основното му предназначение е духовното извисяване на човека. Телесното пречистване трябва да се съчетава с пречистването на душата. Истинският пост е отдалечаване от злото, обуздаване на езика, смиряване на гнева, укротяване на похотта, прекратяване на клеветите и лъжите.

Защо така внезапно се лишаваме от всичко, което ни доставя наслада?

Защото в православната религия постите целят да ни доближат максимално до страданията, през които е преминал Иисус Христос преди своето Възкресение. Победата на духа над тялото, трябва да ни покаже, че човек може да се справи с всички трудности, които среща по пътя си и смята за непреодолими. В момента, в който види, че може да надмогне своите пристрастия, едва тогава всеки може да каже – аз определям живота и съдбата си.

Всички ние идваме на този свят с два куфара в двете ръце – образно казано. В единия държим положителните си качества, в другия – отрицателните. При едни някой от куфарите може да натежи, но като цяло Бог така е поставил нещата, че да можем да пазим равновесие. Болшинството от хората, които не са вярващи, се стремят просто да пазят равновесие, балансирайки, и ако имат будна съвест, гледат куфарът с добрите им качества да е малко по-тежък. Те не се задълбочават в причините за слабостите си, нито за корена на положителните си качества.

Църквата знае, че хората нито имат тази духовна зрялост, че да знаят себе си, нито тези духовни сили, че да пребивават постоянно в такова състояние на бодърстване, на активна връзка с Бога и т. н. Затова четирите периода на постите през годината за установени като време, когато вниманието на човека да се насочи към проблемите, които иначе шумът на ежедневието ни заглушава. Ограничаването на храната е всъщност едно доброволно ограничаване на телесните ни потребности, ограничаване на желанието да правим веднага това, което пожелаем. В най-голяма степен и най-често вършим това при храненето си, защото то е ежедневно. Така че постът е аскеза, упражняване в дисциплина на самия себе си и то не като самоцел, а именно от послушание към Църквата. Без съзнанието, че участваме в Божия план за нашето спасение, преподаван от Църквата, постът се превръща в едно индивидуално упражнение, малко различаващо се от диетата.

Колкото и да е важно овладяването на телесните ни нужди, не са малко хората, особено религиозните, които с течение на времето свикват с това и дори си налагат по-строги ограничения в постенето, отколкото Църквата изисква. Така те започват да вярват, че изтощавайки тялото си, духът им се приближава до Бога. Затова св. отци и Сам Христос казва, че външният пост сам по себе си може да остане напълно безплоден, ако не води до раздвижване на съвестта ни, ако не води до пропукване на нашия егоизъм и чувство, че сме самодостатъчни. Затова Христос казва, че по-важната страна на поста е вътрешната: покаянието, съжалението за извършените грешки, вътрешната обнова на душата. Ако ги има тези неща, няма начин те да не се проявят навън като добротворство: което вие наричате „вършене на добри дела“. Човекът, който изпитва покаяние, е и по-благ, и по-търпелив, и по-малко гневлив, по-състрадателен и т. н.