Петър Димитров Абаджиев от Пазарджик не е атентаторът от църквата „Света Неделя“ в София, категорични са историците Илия Стефанов и Хачик Мардиросян.

12935451_10206286474187213_838314697_n

Той е роден през 1908 г. в Ени чифлик, Чорленско, а истинската му фамилия е Стратиев. Пет години след раждането му семейството се премества в Пазарджик. Петър е увлечен по комунистическите идеи и през 1928 г. става член на Работническата партия, като дете е бил ратай, чиракува в кръчма, по-късно се учи за дърводелец. Като член на БРП се занимава със синдикална дейност, бил е председател на дружество от съмишленици. През 1938 година заминава за Москва където завършва Висша партийна школа. Вероятно е бил впечатлен от стореното по време на атентата. Но това все пак е само предположение, което никога няма да бъде официално потвърдено. След завръщането си, заради подривната дейност, която извършва е пратен в лагер Еникьой, където престоява десет месеца. Освободен е през декември 1943 г. и веднага минава в нелегалност. Не става ясно защо остава в историята с фамилията Абаджиев. Партизанското му име е Серги.

Петър Абаджиев загива през април 1944 г. по време на акция в манастира „Св.св. Петър и Павел“ край Баткун. Бил е член на отряд „Кочо Честименски“. Заради дърводелския занаят, който изучавал вероятно е избран и за патрон на дървопреработвателното предприятие, което съществуваше в Пазарджик по времето на социализма. Паметникът му се намира на спирката на тролеите при високия блок срещу бившата Автогара. Никой не може да обясни защо за мемориала е избрано това място.

abadjiev

Атентаторът от „св. Неделя“ Петър Филипов Абаджиев е роден през 1900 г. в Тетевен. По време на атентата той е на двадесет и пет години. След кръвопролитният Велики четвъртък на 16 април 1925 г. успява да емигрира в Съветския съюз и е единственият от сподвижниците си, който не е убит в лагерите на Сталин. Възможно е по време на пребиваването му в Москва да се е срещал с пазарджиклията, който също е бил там за кратко. След като емигрира в СССР. Служи в Червената армия като политически офицер. Завръща се в България (1945) с чин полковник. Зам. командир е на 1-а пехотна дивизия, след това става зам. командир на Въздушни войски. Загива при автомобилна катастрофа на шосето към летище Враждебна през 1946 г.

По време на атентата в църквата намират смъртта си 213 души. 134 умират на място, а останалите по-късно вследстви ена раните си. Само за няколко мига България губи десетки висши офицери – повече, отколкото във всички войни дотогава. Участвали в не една война, тези герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалери на ордена „За храброст“ загиват от престъпната ръка на българи, избрали да служат на чужда държава.

Загиват 14 генерала, между тях и ген. Иван Попов – участник в четата на Филип Тотю, герой от четири войни. Ранен е героят от Дойран – ген. Владимир Вазов. Ранен е и синът Райна Княгиня – ген. Иван Дипчев. По зла ирония на съдбата атентатът се ръководи от Коста Янков, негов пръв братовчед, племенник на Райна Княгиня.

В атентата загива и брациговецът  Ангел Николов Янков (8.05.1864, Брацигово – 16.04.1925, София) – български офицер, артилерист, полковник (15.11.1914). Завършва Военното училище (27.04.1887) и ВА (юрид.) в Санкт Петербург (1898). Военен съдия. Уволнен в запаса (4.09.1919). Сътрудник на Военната организация и укривател на Коста Янков и Иван Минков.

В атентата загива и Димитър Бърков (15.07.1867, Пазарджик – 16.04.1925, София) български офицер, артилерист, полковник (30.05.1917). Завършил Военното училище (27.04.1887).