България е на опашката и по отношение на средния размер на пенсиите – 330 лева на месец. За сравнение: в съседна Румъния пенсионерите получават средно 198 евро на месец, в Полша – 469 евро, а в разтърсваната от кризи Гърция – 663 евро. Без микроскоп се вижда, че нашенските пенсионери са универсални бойци. С лептата, която им привеждат веднъж месечно, те успяват да платят сметките за ток, вода и телефон, да си купят лекарства и каквото остане – за храна. 

Решихме да тръгнем по дирите на пенсионерка, която на седмо число прибира цифром и словом 220, 45 лв. Веднага щом изброи парите с треперещите си ръце, защото вече е на седемдесет и девет, баба Лика тръгва към касата на ЕВН. Там оставя двадесет и осем лева. Изглежда сюрреалистично и невъзможно това да е сметката за изтеклия декември, но си е точно така. Баба Лика има хладилник който изключва през зимата, за да не харчи ток и изнася продуктите си на терасата. Уточнява, че не прави това през този месец, защото всичко замръзва навън. Включително и връзката с праз. Още се тюхка за петте лева, които е платила за зеленчука. В дома ѝ работи телевизор, пералня и крушките на лампите в коридора, кухнята и спалнята.

Купила си е дърва и въглища още през лятото и независимо от преклонната си възраст, всяка сутрин пали печката, за да се стопли и да си сготви. Във ВиК баба Лика оставя още седем лева. Десет лева е сметката за мобилния ѝ телефон, има три безплатни номера – на сина, дъщерята и едната от внучките. Всички останали я търсят, тя не им звъни.

От офиса на мобилния оператор, краката я водят право към аптеката. От там трябва да си вземе хапчетата за целия месец, те струват 65 лв. 

В ръцете си вече държи 110 лв.

След като се е отчела пред задължителните си „кредитори“,  симпатичната бабка може да напазарува. В менюто ѝ задължително фигурират леща, боб и ориз – основна част от менюто, да не забравяме и картофите. Кофичката с кисело мляко, три бутилки олио, двадесет яйца, сирене, хляб, през лятото зеленчуци. На ден трябва да харчи 3.66 лв., за да и стигнат парите за месец напред.

И тук идва най-трудната част, понякога ѝ се хапва мръвчица, но ако е прекачила бюджета – не може да си я позволи. Знае, че ако звънне на децата си, веднага ще я затрупат с храна, но не го прави. Те също имат деца. Парите и на тях им трябват, казва баба Лика. Стига ми, че си имам покрив над главата. Ще си умра в моя апартамент, на моето легло.

Според данни на Евростат, 84% от българите живеят в собствена къща или жилище. В Германия едва всеки втори може да се похвали със собствен имот.

Така от дума на дума баба Лика разказва, че има и спестявания. Прибрала съм ги, защото като умра, трябва да си поема погребението, разказва садкодумната баба. Не искам да натоварвам децата, то никой не знае кога ще му дойде реда. А ако тогава точно нямат пари да ме изпратят? Не искам да се излагат. Заради това съм ги събрала.

Апартаментът не е ремонтиран поне от тридесет години. Плочките в банята и кухнята са поолюпени и захабени, но тя няма пари, за да ги смени. Не ще да позволи и на младите да го направят, защото смята, че ще им наруши бюджета. Единственото, което им е позволила е да сменят бойлера, защото старият се повредил.

Печката е заварена от нейната свекърва. Такива отдавна не могат да се намерят на пазара и се шегуваме, че може да я преложи на някой антиквариат. Но тя не е съгласна, защото това е бил един от сватбените ѝ подаръци. Дълго време преседяла печката в мазето, но като дошла кризата баба Лика поискала да ѝ я качат в жилището. Така е по-топло и уютно, а освен това се връщат старите спомени.

С политика не ѝ се занимава. Следи стриктно сериалите, вълнува се с героите. През лятото сяда с другите баби на пейката в парка пред блока и така поминува времето. Не е добре с едното око, заради това не чете, но си признава, че и преди не е била много по четенето. За сметка на това обичала да плете, но сега с окото и това занимание отпаднало.

Отлично е информирана за телефонните измамници и се хвали, че спасила съседка от тях. Жената дошла да иска от нея пари назаем, като я разпитала защо, баба Лика узнала, че някой се опитва да излъже комшийката. Посъветвала я да звънне на сина си, който според телефонния глас бил в полицията, защото прегазил човек. Искали от майка му петстотин лева, за „да го пуснат“. В паниката баба Злата не се сетила хич да му звъни, пък и като звъни какво? – Той, нали е в ареста. Останала приятно изненадана когато чула гласа на сина си, а нейните четиристотин лева за погребение си останали непокътнати.

На другия ден донесла кутия шоколадови бонбони на баба Лика, а случката станала известна в целия квартал.

Дрехите на нашата героиня са купувани преди десет години, това, което сега може да си позволи е в магазините за втора употреба. Разказва, че от там си е купила палто. Обувките са от преди седем години и тя много ги пази, защото са топли и удобни.

В блока има и по-богати пенсионери от нея. Някои вземат над триста лева, дори има един, който получава петстотин, казва с усмивка тя. Пенсионирали са се след нея и пенсиите са им по-добри.