Свети Трифон се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари. И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-буйните и жизнерадостни народни празници.

И ако житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то по стар български обичай притча за Трифон Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата…

На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.

На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват, лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино. Според обичая всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си.

Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.

Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“. След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къщата или на мегдана и продължавали празника до първи петли.