Слънчицето едва се беше подало над Мелник, а отнякъде вятърът довя аромат на пържени филийки и мекици. Във въздуха се носеха бели цветове от цъфнали овошки и небето синееше като в илюстрация на детска книжка. Провираше се между клоните на чинара и нямаше начин да не тръгнем към границата.
Всъщност бяхме го решили още предния ден, докато катерехеме пътечката към крепостта на деспот Алексий Слав. Същият, който довел Изабел Фландърска на Цепина, а след смъртта ѝ огорчен от загубата се пренесъл в Мелник.
Деспот Слав е племенник на цар Калоян, преди четири години по време на археологически разкопки в манастира, който е в непосредствена близост до крепостта му са открити четири гроба. Вече е доказано, че в тях са били положени управникът, втората му жена Ирина, оцелелият при раждането син от Изабел и второто му дете, родено от Ирина Комнина. Четиримата са били убити. Около 1230 година.
От върха над пясъчния град се открива невероятна гледка към Мелник. Скрит като в шепа, с къщи накацали край реката. С туристи замаяни от виното, което се предлага за дегустация където и да се озовеш.
Несъмнено това е и градът, в който има най-много частни музеи на глава от населението. Първенството се държи от Кордопуловата къща, която поразява с огромните си размери и най-вече изби. Родът е бил най-богатият тук през 18 -19 в. и му личи чак досега. Заподозряхме, че собственикът е търгувал с афион. Маково семе. Лозите са били само така, за оправдание и … шегувам се. Няма категорични доказателства за афиона. Само една тайна зимна градина, в която се водели тайни разговори. За вино?
Входът за музея е три лева, ако само искаш да разгледаш имота и пет ако държиш да пробваш „Широка мелнишка лоза“ в компанията на най-огромните бъчви, които съществуват по нашите географски ширини.
Портретът на деспот Слав и жена му Ирина е кичнат поне на три места, но няма нито един човек, който може да ти разкаже за битието им по тези места. Споменът за тях се ражда след започването на археологическите разкопки на хълма и все още не е достатъчно добре „експлоатиран“ от местното население.
Ням свидетел на отминалото величие е Болярският дом. Вероятно обитаван от богат велможа на деспота. Къщата е занемарена, но въпреки това излъчва аристократизъм. Всъщност деспот Слав става причина за възраждането на Мелник, който впрочем съществува още от античността като селище.
След като цял ден се нагледахме на древност и съвременни архитектурни решения на възрожденски къщи, се отправихме да търсим място за хапване. Кръчмите са много и е трудно да избереш, защото нявсякъде те посрещат с внимание.
Цените на гозбите са поносими, но все пак туристически. Виното навсякъде се презентира като лично производство, а цената му е от шест до осем лева за литър.
Но да се върнем на Солун. От Мелник до Кулата има само 16 км. След вкусната закуска в хотела, малко преди десет пием задължителното кафе и планираме деня. А небето е синьо, синьо като манисто от остров Мурано. Тук таме се явява някое облаче, колкото да подскаже, че е април. Южнякът се спусна по коритото на сухата река и става ясно, ще пътуваме.
На границата се мотаеха два – три ТИР-а, а пресичането отне не повече от пет минути. И се спуснахме към Солун. Посред полета от цъфнала рапица, разорани ниви, избуяло жито и много овошки. Малко след като пресякохме границата ни спряха за тол – такса на магистралата. Чиновничката прибра две евро и половина. Мазният асфалт продължи още четиридесет километра и бе заменен от шосе, с асфалт като между Пазарджик и Бошуля. Но все пак път.
Комшиите не спазват знаците за ограничение на скоростта и изпреварват нетрадиционно. Само час след като навлязохме в Гърция, пред нас се ширна Солун.
Около час търсихме място за паркиране. Има подземни паркинги, в които цените започват от три евро за час и за всеки следващ по още две. Има намаления и ако оставиш возилото повече от пет часа.
Имах чувството, че целия град се е събрал на площад „Аристотел“. Беше пълно с хора, две – три линейки, една полицейска кола и много червенокръстци. Оказа се, че точно на Цветница, гръцкия Червен кръст и местните екипи на Бърза помощ и полицията, правят демонстрация за спасяване. Насред площада се беше проснал мнимо ранен моторист, на една страна разхвърлял мотор, на друга каска, а около него се суетяха екипите. Както и много граждани привлечени от звука на сирени.
Има поверие, че всеки, който дойде на площада трябва да докосне пръста на статуята на Аристотел. Та философът си седеше и наблюдаваше цялата суматоха, а двама дядковци се бяха подпрели на постамента му, за да гледат сеира. Единият от тях разтриваше палеца на мъдреца.
Подминахме звучния калабалък и се отправихме към горната част на площада, където свиреше градският духов оркестър. ТУК
По крайбрежната улица, която води до Бялата кула течеше непрекъснат поток от хора. Отсреща в подножието на сградите, кафенетата преливаха от посетители, които гръмогласно разговаряха помежду си.
Сезонът на сладоледа в Солун вече е открит и ние се възползвахме от благинките.
Голяма част от хората си бяха избрали кея на пристанището, за да погледат морето, да усетят аромата му и да се порадват на пролетното слънце.
Други караха колело.
Трети носеха бебе.
Или се бяха маскирали като статуи.
Или ловяха риба.
Трябва да го видите. Можете, знам това.
