Съботни маршрути: Обезлюдените села в областта са най-красиви

През седмицата Националният статистически институт оповести данни за населението и демографските процеси в страната. Област Пазарджик попада сред тези, в които населението до 65 години е 80%, само 3% ни делят от абсолютният фаворит в това отношение – София. Тревожна е тенденцията за обезлюдяващите населени места, но това, което не отразява статистиката е, че в нашата област те са и най-красиви.

Най-малко хора в момента обитават Долно Вършило – едва двама, Горно Вършило – 35 души, следвано от Бозьова с 51, а трето е китното Жребичко с 67 човека население.

Горно Вършило

е кацнало на един баир край АМ“Тракия“, а до него се достига през отбивката за Велинград, през Славовица. Гледките, които се откриват пред погледа са невероятни, а отстоянието му само на час от столицата го прави атрактивно за търсачите на селски имоти. Чистият въздух, запазените кирпичени къщи с каменни огради връщат посетителя в отминали времена. Автентичният вид на позанемарено и забравено от хората място, те кара да се влюбиш в селото от пръв поглед. Малкото хора, които го обитават са довели и прозвището Горно Свършило, но ако питате познавачите, ще разберете, че животът в това затънтено място все още предстои. Горно Вършило е в териториалните граници на община Септември.

Малцина знаят, че мястото е свещено още от древността. До Долно Вършило и до Горно Вършило има мегалитни комплекси, които говорят, че тук са живели древни прародители.

Тракийски светилища има отново до двете села, а познавачи твърдят, че енергииното излъчване на техните местонахождения влияе благоприятно върху заболявания на нервната система, укрепва и възстановява тялото от  стари физически и духовни травми. С две думи, ако имате нужда от тотален релакс Горно Вършило е вашето място.

До 1934 г. село Горно Вършило се нарича Сърт харман. По-малко от Горното е Долното Вършило. В него живеят двама души.

Цените на къщите във Вършилата варират от 30 000 до 90 000 лв.

Бозьова

Село Бозьова се намира в Родопите, на 40 км. от Велинград. Село е от 26-ти декември 1978 г., когато се сливат махалите Бозьова, Еландере и Малко Бозево.

Като населено място съществува още от 1820 г., но кметство е от 1980. Има две махали: Еландере и Горно Бозьово. Поради липса на училища в близост, както и транспорт населението масово се изселва /1970/80 год./, като една част от хората поемат по северна България около градовете Омуртаг и Търговище а други остават в околните села на Велинград.

Мястото е приказно красиво, скрито в пазвата на Родопите, досами границата на Пазарджишка с Благоевградска област. Не ме питайте как се стига до там. Трудно. Но пък природата е зашеметяваща. По-скоро се питам тези петдесет и един човека, които живеят там от къде си пазаруват?

Село Жребичко

Жребичко се намира на територията на община Брацигово и е много старо селище. Охранявали го запазените и до днес стени на Малкото и Голямото Иванкови калета и на крепостта Коринград. Най–старият документ за селото е от 1451 г., когато султан Мехмед II го включва в списъка на селата, дарени на неговия пръв везир Халил паша. Според преданията старото му местонахождение било в местността Бачище, но името му се свързва с легендата за изгубено жребче, което стопаните намерили на мястото на сегашното село след тежка зима. Тази легенда отново насочва към древните траки – най-изкусните коневъди в Античния свят. Известни са десетки археологически находки с изображението на тракийски конник: монети, мраморни скулптурни барелефи, рисунки. Смята се, че просветната дейност започнала около 1840 г., като за първи училищни помещения служели частни къщи, а след това – черковната килия, която заедно с църквата била съградена в 1850 г.

За някогашния кипящ от енергия живот сега напомнят само красивите старинни къщи. Много от местните хора, както и в останалите с малко жители села се пръснали по широкия свят, за да търсят поминък.

Хубавото е това, че потомците им вече се завръщат. За няколко дни, за седмица или за месец, усетили, че няма нищо по-хубаво от бащината стряха. Последвали повика на кръвта си, който винаги ще ги завръща тук. И не само тях, а още стотици хора, които искат да се отърсят от урбанизираното си битие и да се порадват на истинската природа.