Брацигово: Речта на кмета Петко Петков смълча площада

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Васил Петлешков в парк „Априлци“ започнаха вечерните тържества по повод на 141 години от избухването на Априлското въстание в Брацигово.

В процесията, която пое от площада пред сградата на общината, се включиха народният представител Йордан Младенов от БСП и колежката му Надя Клисурска, заместник министърът на МВР – Стефан Балабанов, областният управител Стефан Мирев, кметът на Панагюрище – Никола Белишки, председателят на ОбС – Панагюрище – Христо Калоянов, зам.-кметът на Пещера – Зехра Алиш, областният председател на ГЕРБ – Найден Шопов, кметът на Брацигово – Петко Петков, председателката на ОбС – Надя Казакова, местният свещеник Любомир Троянов, директорът на Регионалния исторически музей в Пазарджик – Борис Хаджийски, общински съветници и гости на общината.

След духовия оркестър набиваха крак бойци от Стрямската бригада. Те участваха и в тържествената – заря проверка.

Речта на кмета Петко Петков смълча площада, а след финала ѝ брациговци реагираха с викове „Браво“.

Ето какво им каза той:

 Свобода– това е най-святата дума, заради която умряха нашите априлци. 

 Само 16 дни те изживяваха това състояние на духа. 

Най-дългият период на ликуване в цялата потушена със зверства и кръв Априлска епопея от 1876-та. Без Брацигово и неговите въстаници, историята на страната ни днес нямаше да бъде същата.

141 години по-късно сме свободни. Обединени в Европа и вървящи към бъдещето. По отношението си към нашето, общо бъдеще, хората се делят на три вида:

Тези, които го оставят да се случи. Тези, които се питат – какво се случи?

И тези, които правят така, че да се случи.

За да бъде успешно нашето общо бъдеще, е нужно да положим усилия, нужно е да загърбим противоречията, които ни разделят. Те не са малко, като се започне с дребнотемието на злобата и завистта, и се стигне до политическата омраза.

Крайно време е да си подадем ръце и да повярваме, че с общи усилия можем да направим своя град, такъв, какъвто го искаме всички. Можем да направим своята държава, такава, каквато е била по времето на славните ни царе – Симеон, Калоян и Иван Асен II.

България е била най-силна тогава, когато владетелите ѝ са успявали да обединят народа си.

Ако това единение липсваше на нашите предци, те никога не биха се заклели пред пищова и кръста, никога Ана Гиздова нямаше да започне да веза знаме, никога поп Сокол нямаше да зареже расото си, нито Васил Петлешков аптекарницата си, ако в душата му не пламтеше вярата, че Брацигово заслужава по-добро бъдеще.

12 май не е просто дата, 12 май е символ за всеки, който е проплакал тук за първи път. 12 май сложи началото на брациговското Възраждане. То се плати с кръвта на свидни жертви, но заяви: В този град живеят смели и достойни мъже, които могат да съзиждат мостове и камбанарии, но когато се наложи в мазолестите им ръце, се усмирява всяка пушка. Отвесите се превръщат в гюлета за черешови топчета, а занаятите им служат на дълга. 

Вярата на всички тези храбри мъже е зазидана в темелите на въстанието. Вярата на всички тези мъже тече в кръвта на всеки един от нас.

Революцията, към която ви призовавам днес е революция в душата, революция в мисленето, революция, която да ни превърне в сговорна дружина, гордо носеща белезите от миналото и държаща здраво юздите на настоящето. Ако искрата на въстанието е оставила белег у вас, то значи нашата работа наполовина е свършена.

Нямаме право да подпишем примирие със съвестта си, когато величавостта и безстрашието висят над нас. Братя и сестри, призовам ви, да внесем и опазим в модерния си свят всичко, което ни завеща бунтовният април на 1876 –та.

 Да пребъде България!

Последва прочитането на Поздравителни адреси от председателя на Народното събрание  – Димитър Главчев, неговите заместници Цвета Караянчева и Веселин Марешки, от премиера Бойко Борисов, кметовете на Велинград, Кричим и Златоград.

Пищна заря сложи завършека на церемонията, а след това площадът се изпълни с музиката на оркестър „Красен“.

Част от зарята – ТУК