Изложба с артефакти иззети от иманяри ще отвори врати в Регионалния исторически музей в Пазарджик на първи ноември. В резултат на успешните акции на правозащитните органи и след произнесени окончателни присъди, само в периода 2012-2017г. във фондовете на Регионален исторически музей – Пазарджик са постъпили около 1500 културни ценности и 1300 в Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“, гр. Септември, част от които посетителите могат да видят в изложбената зала.
Експонираните културни ценности са археологически артефакти (съдове, накити, метални пластики, монети), оръжия, етнографски вещи и художествени предмети (икони), представени в състоянието, в което са предадени в музеите. Изложбата ще бъде експонирана до 01.12.2017 г. в залата за временни изложби на Регионален исторически музей – Пазарджик, пл. „К. Величков“ № 15.

Съществува митична ценна книга, наричана Библията на иманярите или „Тефтерчетата на 7-те войводи“. Никой не потвърждава съществуването й. Въпреки това из интернет шестват хиляди „преписи“. В нея уж са събрани тефтерчета на хайдутина Вълчан и седемте му войводи, които съдържат подробни описи на родните пещери „ала Али Баба“. Авторите дори стриктно описали капаните, които са заложени за крадците, както и начините за преодоляването им.

Според предания, Вълчан става хайдутин, за да спаси сестра си Рада от турски паша, който искал да я вземе в харема си. По-късно към четата му се присъединяват младите войводи Индже, Стоян, Пенчо Гълъбов, Емил Хасковлията, Христо Полисвещов и Спирт Димитър. Вълчан бил избран за главатар, но „мозъкът“ бил известният поп Мартин. Много години четата обира турски кервани и крие златото.

На територията на нашата област има много места, които предизвикват интереса на иманярите, а какво ги кара да търсят имане? Множество легенди и предания останали от различни времена.

Ето част от тях.

„Ще идеш в топрака (землището) на Пещера. Там има едно голямо кале. Покрай калето тече река. На десния бряг на реката на един голям камък изковахме нишани три кръста еднакви и една сабля.
От тия кръстове на три крачки на източна страна изкопай 3 аршина дълбоко и ще се стигне до една желязна врата. Ключът е на възглавницата. Отключи с ръкавица и влез. Вътре лошо няма. Имаше капан ала ние го строшихме. Тука е римска златна рудница. Тъй я намерихме по книгите на латините.

Ще идеш в топрака на Лъжене. Там има едно место дето се вика Мадан дере. На горния край на дерето има един камък кат трон от много твърд гранит дялан. Под него има сипано пясък. Отдолу под трона има един котел алтън пара и важна тапия. Кат седнеш на трона и погледнеш насреща на канарата ще видиш едно място направено кат че е мозайка и се види кат порта от двете страни с по един стълб.
Тука има проход за римска рудница дето са вадили злато и сребро.

Срещу село Югово има два параклиса. Те са на Сети Георги и Сети Атанас и са един срещу други на 50 крачки един от друг. Помежду тях има едно старо дърво дъбово. При корените на дървото има камък един аршин висок. Отстраната му изковахме нишан една конска подкова. От нишана на 3 аршина на източна страна и на един аршин дълбоко в един землен съд оставихме 60 оки алтън пара и една тапия дето ще каже де що сме оставили в този топрак. От там насреща мястото е много стръмно викат го Голо пасбище. В туй място има един извор. Водата му лете намаля и не я бива за пиене. Вика се Бабин извор. При тоя извор има един камък два аршина висок. На него отстрана изковахме нишан кокошка без главата.
От този нишан на 8 крачки на източна страна и на 6 аршина дълбоко ще се стигне до една плоча. Под тази плоча по 4 басамака ще се влезе в един мъзгал. Вътре има още три мъзгала отдето римляните са вадили сребро. Тука има сурово сребро на купове, много дюзени и една машина за трошене на рудата

Село Овчеполци се намира североизточно от град Пазарджик. До селото са Овчите хълмове. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Подкарали стадото към крепостта. Като видял огромната войска Константин избягал от крепостта. Съкровището останало в галериите.

През 1937 г. при село Величково, Пазарджишко, е открито съкровище от сребърни монети в глинен съд. Съдържа тетрастатери на тракийското племе Дерони. Монетите са с тегло 38.9 – 40.65 гр. Съкровището е единствено по рода си в света. При село Згарлий(Величково), Пазарджишко, е открито съкровище от златни монети. Съдържа над 260 хиперперона от ХII в.

През 1853 г. в село Церово, Пазарджишко, селянин изровил в къщата си златен тас, пълен със сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен.

През 1894 г. в село Виноградец, Пазарджишко, е открито съкровище от 192 сребърни монети на Сигизмунд III, Рудолф II и Стефан Батори. 104 бр. са задържани за Народния музей.

В местността Драгулински дол при Панагюрище е открито съкровище от 129 златни европейски и турски монети. Укрито е в края на XVIII в.

През 1900 г. в село Ветрен, Пазарджишко, е открито съкровище от сребърни монети. Съдържа над 200 талера на Мария Терезия.

Съкровища от Панагюрище

I. През 1949 г. в местността Мерул, недалеч от Панагюрище, трима братя откриват златно съкровище. Предметите са един върху друг, закопани в земята. Съкровището се състои от 9 съда с общо тегло 6,164 кг. Включва: амфора-ритон; 3 канички-ритони, с форма на женски глави; 2 ритона с форма – глава на елен; ритон с форма глава на овен; ритон с протоме на козел и фиала. Съдовете са изработени от злато 23 карата. Всички са с изящна релефна украса. Предполага се, че съкровището е изработено в град Лампсак (Мала Азия). Датирано е от края на IV – началото на III в. пр. н. е.

II. През 1903 г. в местността Мрамор край Панагюрище е открито сребърно съкровище. Състои се от:

продълговата пластинка; 10 продълговати фалери; 7 кръгли фалери. Фалерите са украсени и пригодени за прикрепяне към ремък. Смята се, че съкровището е гарнитура към щит или конска амуниция. Датирано е от IV в. пр. н. е.“ 

 

Основания за създаването на част от тези легенди са публикации в:

Известия на българското археологическо дружество -1911, София 1912, Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947, Хайдутството в българските земи през 15/18 век, Бистра Цветкова, София, 1971, Евлия Челеби. Пътепис, Димитров, София, 1972, Извори на българската история, Костадинова, Куманов, София, 1994