73 години от смъртта на Фра Дяволо се навършват днес

На 18 ноември 1944 г. е зверски убит видният български художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, широко известен преди 9 септември 1944 г. с псевдонима си Фра Дяволо.
Роден през 1893 г. в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун, той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Македония“, „Зора“; основател, главен редактор и основен автор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). 

Райко Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от комунистическата партия след преврата на 9.09.1944г. Арестуван е на 10.09.1944 г. в писателското кафене на бул. “Цар Освободител” и след изтезания е убит на 18.11. 1944 г. Умъртвен е заради карикатура, представяща Сталин в ръка с брадва, от която капе кръв.
Много са свидетелствата за побоя над Р. Алексиев и неговата смърт.

Според Борис Делчев, цитиращ разказ на Иван Богданов, който бил чул в кафене „Кристал“, „цялата отговорност носел Крум Кюлявков. Алексиев бил задържан и изтезаван по негово нареждане. Смъртта последвала от изтезанията“. Според г-жа Алексиева, Радой Ралин бил казал: „Кюлявковци скроиха кюляфа на такива като Райко Алексиев и спечелиха“.

Пак според Р. Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков. „Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя“, разказва авторката на „Горещо червено“ Ивайла Александрова. Останалите отговорни за трагичната участ на Р. Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев“.

Според съпругата на художника някакъв писател или карикатурист бил „изпратил материал на Райко да го пусне във вестника. Обаче Райко не го поместил“ и продължава: „Друг очевидци после ми казаха как онзи скачал с ботуши върху него и вероятно от това Райко е получил разкъсване на черния дроб“.
Р. Ралин твърди, че „един по-сетнешен гаулайтер на печата – Георги Боков – се хвалеше, че му ударил 400 шамара…“

През март 1945 г. Р. Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от т. нар. Народен съд по известното Дело № 6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Р. Алексиев вече са убити. 

Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да ги оклеветят само и само за да запазят себе си. Творбите на Фра Дяволо са забранени по време на комунистическия режим, а е реабилитиран едва след 1990 г.