Пет са предложените за званието „Почетен гражданин на Пазарджик“ във връзка с предстоящия празник на града, съобщиха от деловодството на Общинския съвет. Номинациите са постъпили посмъртно за Спас Господов, фотограф – художник Петра Атанасова, поетесата Мария Генова, акад. проф. Димитър Димитров и акад. Васил Овчаров, ректор на Медицинския университет в София.
Освен титлата „Почетен гражданин“, ще бъдат присъдени „Почетен знак“ и „Почетен диплом“. Заседанието по избора е възложено на специална временна комисия, която ще определи тазгодишният носител на наградата за признание, като заседанието за това ще се състои в петък, 11 май.
Ежегодно в периода преди празника на Пазарджик в общинския съвет постъпват предложения за номиниране на наши изтъкнати съграждани със званието „Почетен гражданин на град Пазарджик и общината”. Затова е необходимо да бъде създадена временна комисия, която да разгледа постъпилите кандидатури и да излезе с предложение пред общинския съвет. Съгласно Наредбата за символите, почетните знаци, отличията и почетните звания на община Пазарджик, решението за номиниране със званието „Почетен гражданин” се взима на тържествената сесия, предхождаща празника на град Пазарджик – 21 май.
Всяко от предложенията е направено от инициативен комитет, а в мотивите са изложени съответните заслуги, на хората. Спас Господов е бил дългогодишен партиен функционер и деятал по времето на социализма и на него дължим сегашият облик на центъра на Пазрджик. (Още за него четете – ТУК)
Петра Атанасова понастоящем живее в Дебращица и е направила множество фотографии от събития и също така художествена фотография за Пазарджик. Тя е и човекът, който е заснел на лента огромна част от представленията на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик. Дългогодишен сътрудник е и на Държавен архив, носителка е на много награди за своите многобройни изложби.
Поетесата Мария Генова е родена на 25.11.1939 г. в град Пазарджик, в семейството на военен и домакиня. След завършването на чешка филология в СУ “Св. Климант Охридски” – София, се занимава с преводаческа и редакторска дейност. Изявява се като културен деятел и общественик , а от 1987 г. започва да пише стихове, импресии, есета.
За периода 1993-1995 г. са издадени нейните стихосбирки: „Просто Мария” – 1993 г., „Бъдеща вина” – 1994 г., „Греховно стреме” – 1995 г. В две последователни години, 1995 и 1996, тя участва в конкурс за европейска поезия в град Лече – Италия, организиран от Центъра за европейска култура „Алдо Моро”. Там печели награди със стихотворенията си „Със име на жена” и „Част от сърцето ми остана в Лече”. Редактира книгата на проф. д-р Атанас Божков „Български приноси в европейската цивилизация”, за която е високо оценена от автора. Редактор е на книгата „Процесът по убийството на Алеко Константинов”. Мария Генова е инициатор и един от организаторите на национално честване „Възпоменателни дни – 100 години от гибелта на Алеко” в Пазарджик. Нейните стихотворения „Еньовден” и „Условие, без което не може” са включени в антологията „Български поетеси – избрано” , издадена през 1996 г.
Мария Генова е член на Съюза на независимите писатели. Тя превежда сонетите на Мърквичка от чешки език и книгата излиза през 1998 г. Отзивите на критиката са положителни. През 1999 г. е издадена книгата й „Затворени градини”, обединяваща стиховете от стихосбирките „Просто Мария”, „Бъдеща вина”, „Греховно стреме”, както и лирични миниатюри в проза. Подбрани лирични откровения в стихове, сътворени между 1986 и 2004 г., са включени в излязлата през 2004 г. стихосбирка „Следи в сърцето”. Превежда чешки и словашки автори с амбицията да възпроизведе характерните особености на душевния свят, стила и лексиката им. С интерес от читателите, критиката и културната общественост е посрещната преведената от Мария Генова книга на чешкия журналист и кореспондент Владимир Сис „Критичните дни на България”, която емоционално и правдиво пресъздава събития от Междусъюзническата война през 1913 г. Книгата е издадена през 2005 г.
Научната му продукция в областта на управление на висшето образование, управление на проекти, управление на агробизнеса е значителна.
Специализирал е в САЩ и Западна Европа в областта на университетския мениджмънт.
Изнасял е лекции в Полша, Гърция, Турция и други страни. Носител на медали и отличия за принос ъм науката, образованието и културата, доктор хонорис кауза.
Акад. Владимир Овчаров е номинацията на пазарджишки общественици, сред които д-р Стайко Спиридонов, проф. Петър Николаков, инж. Емил Йончев, д-р Никола Пенчев и др. Акад. Владимир Овчаров е роден на 2.10.1940 г. в София, но родителите му са от нашия край, опасения, че може да има трудности при раждането му, отвеждат майка му в столицата. Владимир Овчаров е син на д-р Атанас Овчаров и д-р Веса Каранфилова.
Ето и кои са останалите почетни граждани на Пазарджик.
| Дата на присъждане | Име | Заслуги |
|---|---|---|
| 1966 | Георги Герасимов | „по повод на 60-годишнината си и за приноса му в съкровищницата на националното ни изкуство и големите му заслуги за развитие на културата на Пазарджик“ |
| 1967 | Константин Величков | „за изключителни заслуги в областта на просветата и културата и за укрепване връзките с руския народ“ |
| 1968 | Георги Машев | „за приноса му в развитието на националното изобразително изкуство и големите му заслуги към родния град“ |
| 1970 | Асен Калоянов | „за принос в областта на поетическото творчество“ |
| 1971 | Александър Настев | „за заслуги в областта на поезията и журналистиката“ |
| 1971 | Крюгер Джорнилов | „за дългогодишна дейност и заслуги за издигане на театралното изкуство в Пазарджик“ |
| 1972 | Йордан Биков | „многократен републикански шампион, два пъти шампион на Балканите и на Европа по вдигане на тежести в категория до 75 кг, олимпийски шампион от Мюнхен 1972“ |
| 1972 | Георги Мърков | „за олимпийската му титла по класическа борба от Мюнхен 1972“ |
| 1972 | Атанас Шопов | „многократен републикански, световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести“ |
| 1973 | проф. Иван Батаклиев | „за обогатяване на българската наука с нови изследвания в областта на географията. Написал историята на Пазарджишкия край“ |
| 1973 | Никола Фурнаджиев | „по случай 70-годишнината от рождението му и за принос в областта на поезията и публицистиката“ |
| 1977 | Георги Котов | „за участието му в Освобождението на Пазарджик от фашизма на 9.ІХ.1944 г.“ |
| 1979 | проф. Величко Минеков | „за приноса му в развитието на българското пластично изкуство и създаването на открита художествена галерия в Пазарджик “ |
| 1980 | Марксен Бредихин | „за участието му в Освобождението на Пазарджик от фашизма през 1944 г.“ |
| 1980 | Цола Драгойчева | „народен представител от Пазарджик“ |
| 1980 | полк. Георги Иванов | „първият български космонавт“ |
| 1981 | Надка Караджова | „носителка на златни медали от световни фестивали, на сребърни отличия от наши и европейски изяви“ |
| 1982 | Димитър Методиев | „за значителни творчески постижения и принос в развитието на културата на България, за активно участие, съдействие и заслуги в изграждането на гр.Пазарджик“ |
| 1983 | Нешка Робева | „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“ |
| 1983 | Диляна Георгиева | „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“ |
| 1983 | Анелия Раленкова | „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“ |
| 1983 | Лилия Игнатова | „за извисяване спортната слава на България, за принос в развитието на художествената гимнастика, за извоюване шампионските титли на световното първенство по художествена гимнастика в Страсбург`83, Франция“ |
| 1985 | проф. д-р Стоимен Дъбов | „за принос в развитието на българското здравеопазването“ |
| 1985 | Неделчо Шишков | „за постигнати високи спортни успехи и за утвърждаване на пазарджишкия корабомоделизъм като водещ в страната“ |
| 1987 | Златка Дъбова | „за приноса ѝ в националното изобразително изкуство и развитието на културата в родния град“ |
| 1989 | проф. д-р Атанас Божков | „ за големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство“ |
| 1997 | Иван Спасов | „за приноса му за утвърждаване на Пазарджик като център на музикално-културно събитие от национално значение“ |
| 1998 | Стоян Бакърджиев | „за големите му заслуги в преводаческото дело в България“ |
| 1998 | Иван Иванов | „за изключителния принос в съвременната българска поезия и националната ни литературата и заслугите му за укрепване на дружеството на СБП в Пазарджик“ |
| 2001 | Райко Алексиев | „Автор на сборници с хумористични разкази и фейлетони. Редактор и издател на хумористичния вестник “Щурец”“ |
| 2001 | Димитър Бояджиев | „за изключителен принос в съкровищницата на българската любовна лирика“ |
| 2001 | Ованес Съваджъян | „за заслуги в спасяването от гибел на българското население в града по време на Руско-турската война 1877-1878 г.“ |
| 2001 | Теодор Траянов | „поет, преводач, драматург, дипломат, роден в Пазарджик“ |
| 2002 | Станислав Доспевски | „за големи граждански заслуги“ |
| 2002 | Димитър Казаков | „за принос в съвременното българско изкуство“ |
| 2004 | Георги Георгиев | „за завоюваното олимпийско бронзово отличие – Атина `2004 и цялостни постижения в областта на спорта“ |
| 2004 | акад. Петър Кендеров | „за изключителни научни постижения и мястото му в българските математически науки“ |
| 2005 | д-р Илия Матакиев | „за значителен принос в развитието на здравеопазването в Пазарджик през първата половина на ХХ век, за участието му като военен лекар в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и за широката му обществена дейност като основател, член и председател на различни културно-просветни дружества и общности в града“ |
| 2007 | Валентина Сиропуло | „за проявено мъжество, доблест и “героизъм в екстремна ситуация” в затвора в Либия“ |
2008 г. – не са открити данни
2009 г. – не е присъждано звание
2010 г. – не са открити данни
2011 г. – Филка Хамалска и д-р Любомир Петков
2012 г. – проф.Георги Кабуров и адвокат Никола Йотов
2013 г – Никола Манев, художник
2014 – Марин Маринов, сценограф и художник
2015 г. – Акад. д-р Петър Николаков и бившият шеф на оперетния театър Атанас Терзиев
2016 г. – Ръководителят на Ансамбъл „Пазарджик“ – Атанас Чолаков
2017 г. – Арх. Георги Саранбелиев, гимнастичката Ренета Камберова и краеведът историк – Александър Арнаудов
Удостоените получават почетен знак с герба на Пазарджик, удостоверение за полученото звание и предметни награди.
