Не напразно наричат Хималаите най-голямата гробница за алпинисти. Над 120 човека са останали завинаги на Покрива на света – Еверест. Те са намерили смъртта си по различи времена и причини, но телата им все още са там. Един от многото идентифицирани трупове е на човек тръгнал да покорява върха преди повече от седемдесет години.
Припомняме, че първият българин, качил се на осемхилядник (Лхоце, 1981) и първият наш сънародник на Еверест (1984) – Христо Проданов – остана завинаги в т.нар. „зона на смъртта“ на Еверест при спускането си обратно към базовия лагер на 22 април 1984 г. Той успя да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“. Тялото му не е открито и до днес.
Втората жертва бе склупторът Христо Ганчев Христов, част от юбилейната национална експедиция към върха. 27-годишният карловец бе открит от руснака Александър Абрамов на 8600 метра надморска височина на североизточния склон замръзнал и вкопчен в парапета. Това стана на 20 май 2004 година.
Само три дни по-късно бе дадена и третата ни жертва на най-високия връх на планетата. Под него остава 47-годишната Мариана Проданова Масларова, която е племенница на Христо Проданов. Тя е забелязана за последно от новозеландеца Ръсел Брайс някъде около мястото, където загива и Христо Христов.
Мариана се опитва да стане първата българка, която се изкачва на Еверест. Няма обаче категорични данни, че го е направила.
Районите над 7800 м надморска височина са наречени от швейцарския физиолог Вис-Дюнан “зона на смъртта”. Физическите усилия там предизвикват пълно изтощение и сънливост, а дори две -три денонощия там без допълнителен кислород предизвикват пълно изтощение и смърт. Описани са многобройни случаи, когато добре аклиматизирани алпинисти над 8000 м получават зрителни и слухови халюцинации, стигат до състояния на еуфория и подценяване на опасностите при нулева издържливост на организма.
През месец май на миналата годин руски алпинисти осъществиха частично проект за отдаване на почит към загиналите в „зоната на смъртта” на най-високия връх на Земята Еверест, като „капсулираха“ със специална тъкан две тела. Тъканта практически не се разлага и издържа на температура от минус 80 до плюс 90 градуса по Целзий. Ръководителят на проекта е руският алпинист Олег Савченко, който разказва за ТАСС, че засега са опаковани две тела.
Едното от тях е на „мистър зелени обувки“ – това е тялото на индийски алпинист загинал през 1996 г. Цеванг Палджор, обут в стари пластмасови обувки е свит в позата на ембрион. Той изостава от групата си и замръзва. Всъщност 1996 г. става известна като една от най-смъртоносните – тогава загиват общо 15 алпинисти.
Олег Савченко е ексдепутат от Държавната дума на Волгоград, алпинизмът е негово хоби. Той разказва, че връщането от върха е било много по-бавно и мъчително от неговото изкачване. Въпреки това, заедно с екипа си от трима души, той е успял да покрие телата на двама алпинисти с непромокаемо платно. Савченко едва не е загубил дясната си ръка по време на тази операция, тъй като тя е замръзнала от студ и той не е можел да упражнява никакъв контрол върху нея.
В хода на изкачването и спускането не само виждаш ужасните картини на човешките трагедии, но и буквално прекрачваш труповете, за да продължиш, разказва той. Виждаш застиналите емоции на мъртвите лица и в този момент ти се струва, че времето тук е напълно спряло.
При изкачването Савченко вървял напред пред групата и трябвало да избере най-подходящите за „погребение“ тела.
Първо открили лежащия в неестествена поза словенец на име Марко. Отдаде ни се възможност да го обвием със специалното платно, продължава разказа си Савченко. Втори се оказал ирландски алпинист, но той бил в страни от пътя и то на недостъпно място. Тялото му лежало на височина от 8400 м. Имало силен вятър и двамата шерпи, които съпровождали алпинистите ги убедили, че това е много рисково.
Така „късметлията“ се оказал „мистър зелени обувки“, който лежал в скална ниша и от години служи за ориентир на всеки, който е тръгнал да покорява Еверест. Той пък е намерил гибелта си на 8500 м. надморска височина. Вероятно се е сврял в нишата, за да се предпази от острия бръснещ вятър. След като го повили в савана, алпинистите успели да затулят отвора на нишата с камъни.
Когато си толкова близо до върха и видиш толкова много тела на загинали професионалисти, няма начин да не си зададеш въпроса: „А аз кой съм? Може ли и аз да остана тук завинаги?“ Случи ми се на два пъти да си мисля, че трябва да започна да се прощавам с живота. – твърди Савченко. Няма застраховани от внезапна грешка.
Христо Христов е от Смолян, а не от Карлово както сте написали.