Със сигурност си спомняте, че вашите баби са извършвали непонятни от днешна гледна точка неща, когато срещнете или отидете на посещение на новородено за първи път.

1. Първото от тях е връзването на червен конец на ръчичката, против уроки. Този ритуал води началото си от времето на мартениците, което ще рече от времето, когато жените са започнали да предат и боядисват вълната червена. По принцип този цвят се свързва с кръвта, а посланието, което ритуалът носи е „детето да бъде здраво и никой да не може да влияе на кръвта му“. Възелчето на конеца го превръща в заключена гривна, в миналото се вярвало, че това е кръвта на предците, които винаги ще бдят над новия член на рода. Въпреки че съвременните хора все по-рядко приемат подобни твърдения, не малко звезди се разкарват с червен конец на китката, а отдавна не са в кърмаческа възраст.

2. Поставянето на желязна паричка под възглавницата на бебето пък, се е слагала, за да се откупи спокойният му сън. Задължително било най-близките, които идват да видят новороденото да даряват златна паричка. Другото послание, което изпращат по този начин на бебето е да богатее през живота си и никога да не среща оскъдица.

3. На четиридесетият ден от рождението на детето се меси погача. В християнството пък и не само в него, се смята, че до този ден детето и майката са между небето и земята. Заради това има и поверие, че до четиридесетия ден бебето не трябва да се извежда навън. Ако оцелее до този срок, му се меси сладка погача, тя се поставя в кърпа, която се връзва от двете баби на бебето и завързвайки, те наричат – „да е здраво, да има късмет, да стане уважаван човек, да се изучи“. Сегашните баби могат да си измислят и други неща, които да пожелаят на бебето. След това двете заедно чупят погачата и раздават на присъстващите. По неясни причини те са само жени. Всъщност лекарите препоръчат ако времето го позволява да прекарвате колкото може повече часове на чист въздух. Ако нямате двор и не живеете в къща, това може да се случи в най-близкия парк. Важно е, да няма шум и прекалено много домашни любимци, които могат да ви подарят бълхи, а от тревата да изпълзят кърлежи. Може би има основание да се спазва някогашното суеверие. 

4. Друго старо вярване е, че човек е жив, докато му е живо името. Така един вид дятото/бабата ще продължат да живеят чрез внука или внучката, ако те приемат тяхното име. Днес това се спазва в много малко семейства, което обснява появата на „типично български“ имена като Памела и Сузанита.

5. Друго поверие твърди, че бебешките дрешки трябва да се прибират преди залез слънце от простора, ако е външен. Това се прави, за да не избяга рано детето от семейството, а и за да не бъдат полазени дрешките му от зли сили. В днешно време можем категорично да твърдим, че когато е топло, може да ги налазят разни животинки. Като е студено, падат мъгли, роса, опушват се от печките на твърдо гориво. Да не говорим, че от горните етажи на блоковете, не се знае кой какво изхвърля в тъмното.

6. Поверие свързано с бебетата е и хвърлянето на пъпчето. Според нашите баби то трябва да се отнесе и метне в двора на сграда, която е свързана с образование, правораздаване, болница или някаква форма на занаят, за да има детето престижна професия. От там идва и изразът – „пъпът му е хвърлен там“.

7. Зъбчетата и особено първото свенено, трябва да се хвърлят на покрив с думите: „На ти, бабо Врано дървен зъб, дай ми железен“. Коментарът е излишен, струва ми се.

8. Изключително забавно е правенето на прощъпулник. Тогава пред детето направило първите си стъпки се поставят различни предмети символизиращи определени професии. В много голяма част от случаите децата избират най-пъстрите и шарени предмети, но като цяло гаданията за бъдещата им професия се сбъдват, твърдят майки и баби, които не са пропуснали „прощъпулника“.

9. И да приключим с това, с което започнахме – урочасването. Според нашите баби и прабаби, злите очи са сини или светли. И заради това в миналото майките криели бебетата от такива хора. Само не знам дали са мижали синеоките майки и баби. Урочасването се премахвало с пиене на светена вода, мазането на челцето на детето с вода и измиване на очите. Ако това не помагало и детето продължавало да плаче, го водили на баячка.

10. Когато детето за пръв път тръгва на училище, пред прага на къщата майката трябва да излее менче с вода, за да „му върви по вода“ в учението. Всъщност котлето и водата присъстват в почти всеки семеен български ритуал. Вода се разлива и на сватби,  и при първо влизане в нова къща, както и други сгради.